Направо не знам от къде да започна. Дали от това, което ми се случва за първи път, от новите придобивки или от (макар и малката) смяна на режима. Или от новите ми постижения?
Ще започна с това, че мина и поредната консултация, на която ходихме във вторник (освен с мама и с Жуж). Беше кошмар. Пълно с народ, не ни обърнаха (достатъчно) внимание и за капак – не ме измериха правилно. Не съм бил наддал и моля представете си – дори съм се смалил! Как ли пък не. Просто е объркала. Ето защо за статистика този път няма да се отбележа. Просто остават мерките от миналия път. Получих и една (поредната) ваксина – този път против хепатит Б. Иначе … всичко си е наред. Дадоха указания на мама как да сядам и … дъра бъра сто чадъра. Толкова по тази тема. От нея ще направя преход към прословутото захранване. За успокоение на всички вече и аз бях захранен. Да, знам … крайно време беше. Всъщност само три пъти ядох някаква каша, два от които беше с кърма смесена, а днес я пробвах и с адаптирано мляко. Да си призная – вкусно беше. Мама и тати също я опитаха, като на тати му се догади. Разбира се аз продължавам да суча (нима мислите, че някаква си каша ще ме насити), но тенденцията е да намаляваме кърмата и да минавам освен на каша и на плодови пюрета. Доколкото разбрах плодовите пюрета засега ще ги отложим. Това е по темата. Забравих да кажа. Вече пия и вода. Не мисля, че е нещо особено, но щом трябва.
Сега да преминем към другите интересни неща. Например придобивките. Вече си имам стол за хранене. Тати го нарича кресло (или фотьойл), въпреки че няма и грам прилика с тях. Най-хубавото е, че столът е така направен, че е и като люлка. Тати си умира да си чете нещо (както винаги, разбира се) и с крак да клати стола. Е … от време на време надига глава и със сериозен поглед ме стрелва и започва … да ми се лигави. И така – столът е страхотен, с две табли и накланяща се облегалка. Зелено сив е на цвят (за да можело после и сестричетата ми, живот и здраве, да го ползват) и не е от лачена, хлъзгава мушама, а от грапавичък плат. За да не се хлъзгам. Другото ново е ваната за къпане. Тя е доста по-голяма от предишната и в нея вече ще съм седнал, а не както в старата – легнал. Освен това, както дочух, скоро вече ще ме къпят не в стаята, а в банята. Разбира се в моята си вана. Това е за покупките. Тати каза, че засега стига толкова. По време на криза трябвало да се стяга колана. Не знам това какво точно значи, но и по телевизията го чух.
Сега нещо интересно и може би с интерес следено. Вчера тати се похвали на мама, че е първият който е видял моето първо зъбче. Точно така вече си имам зъбче. Разбира се то е още много мъничко и се вижда само малко, но все пак е нещо. Аз не можах да го видя (въпреки, че редовно ме водят пред нещо, в което виждам себе си), но определено усещам. Е, мама и тати също усещат. ;-). Другото е, че вече мама и тати определено не ме намират в позата, в която са ме сложили в леглото. Въртя се буквално както си поискам. Те ме слагат хоризонтално, след десет минути съм вече във вертикална посока. Уффф, че сложни думи. Не знам дали вече споменах, но в следващия месец и половина фотосесията на моята скромна персона няма да бъде толкова богата. Причината е, че мама има да учи за сериозен изпит и няма да има време за такива “екстри”. Оставяме на тати. Ние с него пък трябва да я слушаме и да и помагаме. Ама нещо напоследък не ни се отдава. Нищо мамо – стискаме ти палци и ще ти помагаме. Като те ядосваме по-малко. ;-)
Идва ред на нещо за разказване. Онзи ден седя в тати и по едно време започват едни гърмежи, едно трещене и като че ли навън стана светло. Тати веднага скочи и каза … ехоо … първата заря на Дамян. Аз не разбрах какво точно е това, камо ли пък защо, но от прозореца видях страхотни светлини (предимно жълто, зелено и червено), които правеха различни фигури. Аз се стреснах, разбира се, но определено си струваше. Беше прекрасно. Тати каза, че в Хановер (там, където той е живял, където са се запознали с мама, а и където живее чичо) имало всяка година състезание по заря и обеща да ме заведе. Друго интересно. Можете ли да си представите, че вчера мама и тати ме оставиха и отидоха на концерт. Нямаше ги близо два часа. Да не мислите, че бях сам? О не. Прабаба Таня беше дошла (по обяд, след пазаруването минахме да я вземем) да ме “наглежда”. Да бъдем честни – не знам кой кого наглеждаше, защото тя не мръдна от стола. Дори до тоалетна не отиде. Аз си стоях кротко в креслото, а по някое време тя ме премести на леглото. Даде ми и малко вода да пия. Тя като чуе за вода и лошо и става. Тати все и се кара, че трябва да пие. На мен това не ми е първото оставане “сам вкъщи”. Докато беше тук баба Фаня ме гледа докато нашите бяха на изложбата на Пикасо, а и когато мама подаде документи за специализация, майката на Боби беше при мен за час-два, но аз го проспах. Сега обаче мама и тати искаха да излязат сами. Бяха на концерт на сестрата на Боби, Роси, която свири на арфа. Доколкото чух концертът е бил страхотен. Имало е и флейта, пиано, барабани, бас, пеели са. Сега дочувам, че наскоро се налага пак двамцата да мърдат нанякъде, ама да видим. :-)
Още нещо интересно е, че днес за първи път бях на разходка с новия вариант на количката. Няма да ви казвам вчера колко време, чудене и вайкане отне на мама и тати да я сглобят ама аз съм мноооого доволен, вече седя в нея, а не лежа ( като малките бебета ) и така мога да виждам какво става, както казва мама, голям съм любопитко :-) Аз пък бих казал, че съм любознателен :-)
Ще започна с това, че мина и поредната консултация, на която ходихме във вторник (освен с мама и с Жуж). Беше кошмар. Пълно с народ, не ни обърнаха (достатъчно) внимание и за капак – не ме измериха правилно. Не съм бил наддал и моля представете си – дори съм се смалил! Как ли пък не. Просто е объркала. Ето защо за статистика този път няма да се отбележа. Просто остават мерките от миналия път. Получих и една (поредната) ваксина – този път против хепатит Б. Иначе … всичко си е наред. Дадоха указания на мама как да сядам и … дъра бъра сто чадъра. Толкова по тази тема. От нея ще направя преход към прословутото захранване. За успокоение на всички вече и аз бях захранен. Да, знам … крайно време беше. Всъщност само три пъти ядох някаква каша, два от които беше с кърма смесена, а днес я пробвах и с адаптирано мляко. Да си призная – вкусно беше. Мама и тати също я опитаха, като на тати му се догади. Разбира се аз продължавам да суча (нима мислите, че някаква си каша ще ме насити), но тенденцията е да намаляваме кърмата и да минавам освен на каша и на плодови пюрета. Доколкото разбрах плодовите пюрета засега ще ги отложим. Това е по темата. Забравих да кажа. Вече пия и вода. Не мисля, че е нещо особено, но щом трябва.
Сега да преминем към другите интересни неща. Например придобивките. Вече си имам стол за хранене. Тати го нарича кресло (или фотьойл), въпреки че няма и грам прилика с тях. Най-хубавото е, че столът е така направен, че е и като люлка. Тати си умира да си чете нещо (както винаги, разбира се) и с крак да клати стола. Е … от време на време надига глава и със сериозен поглед ме стрелва и започва … да ми се лигави. И така – столът е страхотен, с две табли и накланяща се облегалка. Зелено сив е на цвят (за да можело после и сестричетата ми, живот и здраве, да го ползват) и не е от лачена, хлъзгава мушама, а от грапавичък плат. За да не се хлъзгам. Другото ново е ваната за къпане. Тя е доста по-голяма от предишната и в нея вече ще съм седнал, а не както в старата – легнал. Освен това, както дочух, скоро вече ще ме къпят не в стаята, а в банята. Разбира се в моята си вана. Това е за покупките. Тати каза, че засега стига толкова. По време на криза трябвало да се стяга колана. Не знам това какво точно значи, но и по телевизията го чух.
Сега нещо интересно и може би с интерес следено. Вчера тати се похвали на мама, че е първият който е видял моето първо зъбче. Точно така вече си имам зъбче. Разбира се то е още много мъничко и се вижда само малко, но все пак е нещо. Аз не можах да го видя (въпреки, че редовно ме водят пред нещо, в което виждам себе си), но определено усещам. Е, мама и тати също усещат. ;-). Другото е, че вече мама и тати определено не ме намират в позата, в която са ме сложили в леглото. Въртя се буквално както си поискам. Те ме слагат хоризонтално, след десет минути съм вече във вертикална посока. Уффф, че сложни думи. Не знам дали вече споменах, но в следващия месец и половина фотосесията на моята скромна персона няма да бъде толкова богата. Причината е, че мама има да учи за сериозен изпит и няма да има време за такива “екстри”. Оставяме на тати. Ние с него пък трябва да я слушаме и да и помагаме. Ама нещо напоследък не ни се отдава. Нищо мамо – стискаме ти палци и ще ти помагаме. Като те ядосваме по-малко. ;-)
Идва ред на нещо за разказване. Онзи ден седя в тати и по едно време започват едни гърмежи, едно трещене и като че ли навън стана светло. Тати веднага скочи и каза … ехоо … първата заря на Дамян. Аз не разбрах какво точно е това, камо ли пък защо, но от прозореца видях страхотни светлини (предимно жълто, зелено и червено), които правеха различни фигури. Аз се стреснах, разбира се, но определено си струваше. Беше прекрасно. Тати каза, че в Хановер (там, където той е живял, където са се запознали с мама, а и където живее чичо) имало всяка година състезание по заря и обеща да ме заведе. Друго интересно. Можете ли да си представите, че вчера мама и тати ме оставиха и отидоха на концерт. Нямаше ги близо два часа. Да не мислите, че бях сам? О не. Прабаба Таня беше дошла (по обяд, след пазаруването минахме да я вземем) да ме “наглежда”. Да бъдем честни – не знам кой кого наглеждаше, защото тя не мръдна от стола. Дори до тоалетна не отиде. Аз си стоях кротко в креслото, а по някое време тя ме премести на леглото. Даде ми и малко вода да пия. Тя като чуе за вода и лошо и става. Тати все и се кара, че трябва да пие. На мен това не ми е първото оставане “сам вкъщи”. Докато беше тук баба Фаня ме гледа докато нашите бяха на изложбата на Пикасо, а и когато мама подаде документи за специализация, майката на Боби беше при мен за час-два, но аз го проспах. Сега обаче мама и тати искаха да излязат сами. Бяха на концерт на сестрата на Боби, Роси, която свири на арфа. Доколкото чух концертът е бил страхотен. Имало е и флейта, пиано, барабани, бас, пеели са. Сега дочувам, че наскоро се налага пак двамцата да мърдат нанякъде, ама да видим. :-)
Още нещо интересно е, че днес за първи път бях на разходка с новия вариант на количката. Няма да ви казвам вчера колко време, чудене и вайкане отне на мама и тати да я сглобят ама аз съм мноооого доволен, вече седя в нея, а не лежа ( като малките бебета ) и така мога да виждам какво става, както казва мама, голям съм любопитко :-) Аз пък бих казал, че съм любознателен :-)
Това е засега от мен. Ако има нещо – веднага ще докладваме. Поздрави и до скоро.
