26 октомври 2008
22 октомври 2008
Ден 35
Днес бях отново на лекар. Измериха ме (тежа вече 3800гр., т.е. 310гр. за последната седмица или 950гр. от изписването), преслушаха ми дробовете и госпожата, тоест педиатърката заяви, че всичко е на шест. Развивам си се напълно нормално и за успокоение на мама и баба наддавам съвсем нормално. Те все се притесняват да не заслабна. Въпреки че и в двата рода са слаби … мисля, че така е и по-добре. Лекарката препоръча още и някакви масажи, които мама ще “връчи” на тати той да се занимава с тях. Или по-скоро с мен. Разбира се и класическия Вигантол ми бе предписан.
Това с недостига на мляко наистина започва да се усеща все по-често. Онзи ден например бях за първи път захранен с някакво изкуствено мляко. Тя баба отдавна говори на мама, че едва ли не нямало друг изход, но мама настоява да ме захранват само с кърма. Е … сега решиха, че за крайни случаи ще използват и това сухо мляко.
Истината е, че аз съм почти винаги гладен (на кой ли да се метна) и дори пропускам напоследък все по-често някое и друго спане. Така мама не може да ми смогне. А че ги вбесявам с моите капризи и трудно заспиване … това е пределно ясно. Мама понякога много се изнервя, докато тати все още гледа философски на нещата и смята, че това е напълно нормално. Най-готина е баба, която само да надам глас и като кон препуска през стаите, сакън да не би нещо да ми има. Интересно какво ли може да ми има.
Освен разходката и посещението при лекаря днес имах среща и с прабаба. Тя дойде да донесе жито, което е направила специално за мама. Трябвало да яде, понеже е много полезно. Докато прабаба беше тук мама боядисваше баба и точно това бе най-радостния момент за прабаба, която ме държа на ръце и си въобразяваше, че ще успее да ме приспи. Да, ама не. Обеща, че неделя пак ще дойде и ще донесе баница със праз. Домашна разбира се. И не за мен. То е ясно.
Общо взето днес с всички най-близки роднини се видях. Дядо също се появи и казал на мама, че много приличам на тати, когато бил бебе. Ще извади архивите, ще ги сканираме и ще сравним.
Иначе … няма нищо специално. Другата седмица няма да ходя на лекар, а чак след месец.
Засега казвам адиос и до скоро.
Това с недостига на мляко наистина започва да се усеща все по-често. Онзи ден например бях за първи път захранен с някакво изкуствено мляко. Тя баба отдавна говори на мама, че едва ли не нямало друг изход, но мама настоява да ме захранват само с кърма. Е … сега решиха, че за крайни случаи ще използват и това сухо мляко.
Истината е, че аз съм почти винаги гладен (на кой ли да се метна) и дори пропускам напоследък все по-често някое и друго спане. Така мама не може да ми смогне. А че ги вбесявам с моите капризи и трудно заспиване … това е пределно ясно. Мама понякога много се изнервя, докато тати все още гледа философски на нещата и смята, че това е напълно нормално. Най-готина е баба, която само да надам глас и като кон препуска през стаите, сакън да не би нещо да ми има. Интересно какво ли може да ми има.
Освен разходката и посещението при лекаря днес имах среща и с прабаба. Тя дойде да донесе жито, което е направила специално за мама. Трябвало да яде, понеже е много полезно. Докато прабаба беше тук мама боядисваше баба и точно това бе най-радостния момент за прабаба, която ме държа на ръце и си въобразяваше, че ще успее да ме приспи. Да, ама не. Обеща, че неделя пак ще дойде и ще донесе баница със праз. Домашна разбира се. И не за мен. То е ясно.
Общо взето днес с всички най-близки роднини се видях. Дядо също се появи и казал на мама, че много приличам на тати, когато бил бебе. Ще извади архивите, ще ги сканираме и ще сравним.
Иначе … няма нищо специално. Другата седмица няма да ходя на лекар, а чак след месец.
Засега казвам адиос и до скоро.
19 октомври 2008
18 октомври 2008
Рожден ден
Днес 18.X.2008 ставам на … един месец. Може да се каже и, че това е моят 31 ден. Аз го приемам като мой първи рожден ден. Макар, че все още е рано за празнуване на годинка, аз ще си празнувам … един месец.
Днес, на моя рожден ден бих желал съвсем официално да се оплача от …. тати. Много ме целува, боричка се с мен и дори ме мачка. Направо от обич ще ме изяде. Днес само ми хапе крачката и ушите. Разбирам, че много ме обича, но все пак аз не съм плюшена играчка или от онези негови любими кученца Мопс (както и френски булдог), което мама ненавижда. Нека му напомня, че в Швейцария законодателство за отглеждане на домашни животни се измени в консервативна посока и вече има наредба за морските свинчета, които освен, че не могат да бъдат отглеждани поединично, “не трябва да бъдат мачкани и разнасяни безцелно”. Е … аз не съм морско свинче, но съм човече все пак. ;-)
Значи … трябва да си призная, че днес бях много кисел. Точно така, на рождения си ден. Като начало почти през целия ден не оставих мама и тати на спокойствие. Още от сутринта изисквах (най-вече чрез мрънкане) пълно внимание и ако само дори за миг бях оставен, започвах да врякам, а ако това не помагаше и да рева. След което измислих хитър трик. Заспах за известно време ранния следобед и тогава мама и тати излязоха на пазар. Оставиха ме на баба, която се намести на леглото до мен (аз бях в люлката) и си четеше книга. Не мина и половин час и я започнах и нея. Направо я съсипах. Не само, че не можа да си почине от мен, а дори вдигна ръце. Наложи се дори да ме поизмие и преоблече. Мама и тати се върнаха след пазар (който се оказа най-ударният им от съвместното им съжителство) и се започна на ново с храненето. Чак след около час се успокоих и ги оставих.
Абе … не трябва да прекалявам много, особено събота и неделя, както и вечерите. Все пак тати започна да учи, пък и по цял ден е на работа. Да му мисли мама. :-)
Това е засега. Чувам, че баба си прави устата да почерпя по случай рождения ден. Така че е възможно да отворят една бутилка вино и да пият за мое здраве.
Поздрави засега и до скоро.
Днес, на моя рожден ден бих желал съвсем официално да се оплача от …. тати. Много ме целува, боричка се с мен и дори ме мачка. Направо от обич ще ме изяде. Днес само ми хапе крачката и ушите. Разбирам, че много ме обича, но все пак аз не съм плюшена играчка или от онези негови любими кученца Мопс (както и френски булдог), което мама ненавижда. Нека му напомня, че в Швейцария законодателство за отглеждане на домашни животни се измени в консервативна посока и вече има наредба за морските свинчета, които освен, че не могат да бъдат отглеждани поединично, “не трябва да бъдат мачкани и разнасяни безцелно”. Е … аз не съм морско свинче, но съм човече все пак. ;-)
Значи … трябва да си призная, че днес бях много кисел. Точно така, на рождения си ден. Като начало почти през целия ден не оставих мама и тати на спокойствие. Още от сутринта изисквах (най-вече чрез мрънкане) пълно внимание и ако само дори за миг бях оставен, започвах да врякам, а ако това не помагаше и да рева. След което измислих хитър трик. Заспах за известно време ранния следобед и тогава мама и тати излязоха на пазар. Оставиха ме на баба, която се намести на леглото до мен (аз бях в люлката) и си четеше книга. Не мина и половин час и я започнах и нея. Направо я съсипах. Не само, че не можа да си почине от мен, а дори вдигна ръце. Наложи се дори да ме поизмие и преоблече. Мама и тати се върнаха след пазар (който се оказа най-ударният им от съвместното им съжителство) и се започна на ново с храненето. Чак след около час се успокоих и ги оставих.
Абе … не трябва да прекалявам много, особено събота и неделя, както и вечерите. Все пак тати започна да учи, пък и по цял ден е на работа. Да му мисли мама. :-)
Това е засега. Чувам, че баба си прави устата да почерпя по случай рождения ден. Така че е възможно да отворят една бутилка вино и да пият за мое здраве.
Поздрави засега и до скоро.
15 октомври 2008
Абонамент за:
Публикации (Atom)
