Днес 18.X.2008 ставам на … един месец. Може да се каже и, че това е моят 31 ден. Аз го приемам като мой първи рожден ден. Макар, че все още е рано за празнуване на годинка, аз ще си празнувам … един месец.
Днес, на моя рожден ден бих желал съвсем официално да се оплача от …. тати. Много ме целува, боричка се с мен и дори ме мачка. Направо от обич ще ме изяде. Днес само ми хапе крачката и ушите. Разбирам, че много ме обича, но все пак аз не съм плюшена играчка или от онези негови любими кученца Мопс (както и френски булдог), което мама ненавижда. Нека му напомня, че в Швейцария законодателство за отглеждане на домашни животни се измени в консервативна посока и вече има наредба за морските свинчета, които освен, че не могат да бъдат отглеждани поединично, “не трябва да бъдат мачкани и разнасяни безцелно”. Е … аз не съм морско свинче, но съм човече все пак. ;-)
Значи … трябва да си призная, че днес бях много кисел. Точно така, на рождения си ден. Като начало почти през целия ден не оставих мама и тати на спокойствие. Още от сутринта изисквах (най-вече чрез мрънкане) пълно внимание и ако само дори за миг бях оставен, започвах да врякам, а ако това не помагаше и да рева. След което измислих хитър трик. Заспах за известно време ранния следобед и тогава мама и тати излязоха на пазар. Оставиха ме на баба, която се намести на леглото до мен (аз бях в люлката) и си четеше книга. Не мина и половин час и я започнах и нея. Направо я съсипах. Не само, че не можа да си почине от мен, а дори вдигна ръце. Наложи се дори да ме поизмие и преоблече. Мама и тати се върнаха след пазар (който се оказа най-ударният им от съвместното им съжителство) и се започна на ново с храненето. Чак след около час се успокоих и ги оставих.
Абе … не трябва да прекалявам много, особено събота и неделя, както и вечерите. Все пак тати започна да учи, пък и по цял ден е на работа. Да му мисли мама. :-)
Това е засега. Чувам, че баба си прави устата да почерпя по случай рождения ден. Така че е възможно да отворят една бутилка вино и да пият за мое здраве.
Поздрави засега и до скоро.
Днес, на моя рожден ден бих желал съвсем официално да се оплача от …. тати. Много ме целува, боричка се с мен и дори ме мачка. Направо от обич ще ме изяде. Днес само ми хапе крачката и ушите. Разбирам, че много ме обича, но все пак аз не съм плюшена играчка или от онези негови любими кученца Мопс (както и френски булдог), което мама ненавижда. Нека му напомня, че в Швейцария законодателство за отглеждане на домашни животни се измени в консервативна посока и вече има наредба за морските свинчета, които освен, че не могат да бъдат отглеждани поединично, “не трябва да бъдат мачкани и разнасяни безцелно”. Е … аз не съм морско свинче, но съм човече все пак. ;-)
Значи … трябва да си призная, че днес бях много кисел. Точно така, на рождения си ден. Като начало почти през целия ден не оставих мама и тати на спокойствие. Още от сутринта изисквах (най-вече чрез мрънкане) пълно внимание и ако само дори за миг бях оставен, започвах да врякам, а ако това не помагаше и да рева. След което измислих хитър трик. Заспах за известно време ранния следобед и тогава мама и тати излязоха на пазар. Оставиха ме на баба, която се намести на леглото до мен (аз бях в люлката) и си четеше книга. Не мина и половин час и я започнах и нея. Направо я съсипах. Не само, че не можа да си почине от мен, а дори вдигна ръце. Наложи се дори да ме поизмие и преоблече. Мама и тати се върнаха след пазар (който се оказа най-ударният им от съвместното им съжителство) и се започна на ново с храненето. Чак след около час се успокоих и ги оставих.
Абе … не трябва да прекалявам много, особено събота и неделя, както и вечерите. Все пак тати започна да учи, пък и по цял ден е на работа. Да му мисли мама. :-)
Това е засега. Чувам, че баба си прави устата да почерпя по случай рождения ден. Така че е възможно да отворят една бутилка вино и да пият за мое здраве.
Поздрави засега и до скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар