Оллеее колко време мина. Ей така си лети времето. От една седмица се каня да драсна някой ред и ей така отлетя и тази седмица. А новини има достатъчно за докладване. Цял списък съм направил и да видим сега от къде ще започна. Не че искам да се оправдавам ама цялата минала седмица бях болен и за това се позабавих. Но за това след малко.
Като начало да споделя за яслата. То доста време мина, но по-добре късно, отколкото никога. Първият ден беше точно преди месец – на 29 март, понеделник. Понеже още не знаех за какво точно става въпрос въобще не плаках. Много добре си прекарах. Закусихме, после обяд и към 12.30 ч. баба ме взе. Вторник мина малко по-интересно. И този път, като втори ден бях до 12.30 ч., но времето мина доста бързо. Вече плаках доста, когато ме оставиха пред вратата. Вътре две момченца нещо ми се отваряха и ги ступах набързо. После лелката докладвала на мама и тати и им казала, че се налагам и получавам това, каквото съм си наумил. Сякаш те не го знаятJ Следващите два дни (в петък и след това понеделник сме почивка, заради Великден) ще съм до 16.30 ч. Аз обаче ходих само в сряда. Втората седмица, която си беше четири дни си бях вече на пълен режим – до 16.00 ч. Баба си тръгна и тати малко преди шест ме взимаше и бегом към вкъщи.
От средата на третата седмица обаче нещо започнах да се разболявам. Сряда вечерта нещо не бях добре, температура и лека кашлица. Четвъртък едва избутах в яслата. Още в ранния следобед звъннаха на тати, че не ми е добре. Цяла нощ не можах да спя. Температура и страхотна кашлица. Много страдах. Петък той си беше Хоум Офис и ходихме на лекар. Леля доктор Шопова много се ядоса, че съм се разболял (както видиш ли изрично предупредила, че това ни чака, след тръгване на ясла) и предписа една торба лекарства. Най-интересното е, че на другия ден в събота и тати се разболя. Наложи се мама да си вземе отпуска за да ни гледа. Голям грип, голямо чудо беше – цяла седмица. Може да се каже, че това е първото ми сериозно боледуване. Така пропуснах четвъртата седмица в яслата. Тъкмо започнах да свиквам и да не плача сутрин. Сприятелих се с другарчетата и си прекарваме много добре. Апропо и прабаба я тръшна същия вирус, та чак до преди 2-3 дни не я пускаше.
Още по темата за яслата. В началото на седмицата се разбра, че съм приет в нашата ясла, която си е точно пред нас и е част от 62 ОДЗ, от детската градина, която пък е точно .. до нас. Другата седмица тати ще ме запише, но още не е ясно дали от юни или от септември ще съм там. Ще ми е много мъчно да напусна тази, не само защото вече свикнах с другарчетата, но и защото лелките тук са много много мили.
Предпоследната седмица от месеца, тоест миналата си беше всичко по старому. Понеже се оказа, че баба от Варна не е добре мама реши следващия уикенд (последния от месеца) да отскочим до Варна. Аз бях пътувал със самолет до там, но този път нямаше време за да се намерят евтини билети. Затова мама нае цяло купе в спалния вагон и миналия петък вечерта поехме. Мама и тати мислеха, че аз ще поспя преди пътуването (понеже влакът е от 23.30 ч.), но аз предчувствах, че следва нещо вълнуващо и така и не заспах. Заспах чак след 01.00 ч. през нощта. Час и половина откакто тръгнахме аз само наблюдавах, разучавах и се забавлявах. Мама през това време се чудеше как да ме усмири и да ме сложи да спя. Най накрая каталясах и се предадох.
Прекарахме един страхотен уикенд във Варна. Баба много се зарадва, че ни и по-скоро ме вижда, понеже не знаеше, че и ние с тати ще идваме. Отначало всичко беше много странно за мен, понеже не съм идвал от близо година. А и тогава си бях бебе. До обяд успях да се окопитя и вече вършеех из апартамента. Излизахме и два-три пъти из морската и разбира се пипнахме морето. Видяхме се с Нели и Ицо, както и с децата им Ния, Теа и Кристиян. Голяма забава падна с тях. С Евгения не успяхме да се засечем, тъй като била някъде из планинските чукари. Със съседката обаче и разбира се леля Райна не пропуснахме да се видим. Голяма радост, голяма олелия. Щяха да ме изядат.
За други клюкинки не се сещам. Бърборя все повече, а за магариите да не споменавам. Новият ми номер е да изключвам микровълновата печка, когато мама я пусне, най-често за да ми топли храната.
Това, което е най-хубаво, е че зимата свърши и от тук насетне следва хубаво време. Сега този уикенд ще се разхождаме по два пъти на ден (все пак трябва да има и следобеден сън) и ще си играя на катерушките в парка. Само да добавя, че в неделя сме канени на пита. Или поне така разбрах. Наскоро, преди месец и половина на Кики и Пресиян се роди второ момче и сега сме канени на гости. Много съм радостен, понеже толкова малко бебче не знам дали съм виждал.
Засега не се сещам за друго. Поздрави и до скоро.
Като начало да споделя за яслата. То доста време мина, но по-добре късно, отколкото никога. Първият ден беше точно преди месец – на 29 март, понеделник. Понеже още не знаех за какво точно става въпрос въобще не плаках. Много добре си прекарах. Закусихме, после обяд и към 12.30 ч. баба ме взе. Вторник мина малко по-интересно. И този път, като втори ден бях до 12.30 ч., но времето мина доста бързо. Вече плаках доста, когато ме оставиха пред вратата. Вътре две момченца нещо ми се отваряха и ги ступах набързо. После лелката докладвала на мама и тати и им казала, че се налагам и получавам това, каквото съм си наумил. Сякаш те не го знаятJ Следващите два дни (в петък и след това понеделник сме почивка, заради Великден) ще съм до 16.30 ч. Аз обаче ходих само в сряда. Втората седмица, която си беше четири дни си бях вече на пълен режим – до 16.00 ч. Баба си тръгна и тати малко преди шест ме взимаше и бегом към вкъщи.
От средата на третата седмица обаче нещо започнах да се разболявам. Сряда вечерта нещо не бях добре, температура и лека кашлица. Четвъртък едва избутах в яслата. Още в ранния следобед звъннаха на тати, че не ми е добре. Цяла нощ не можах да спя. Температура и страхотна кашлица. Много страдах. Петък той си беше Хоум Офис и ходихме на лекар. Леля доктор Шопова много се ядоса, че съм се разболял (както видиш ли изрично предупредила, че това ни чака, след тръгване на ясла) и предписа една торба лекарства. Най-интересното е, че на другия ден в събота и тати се разболя. Наложи се мама да си вземе отпуска за да ни гледа. Голям грип, голямо чудо беше – цяла седмица. Може да се каже, че това е първото ми сериозно боледуване. Така пропуснах четвъртата седмица в яслата. Тъкмо започнах да свиквам и да не плача сутрин. Сприятелих се с другарчетата и си прекарваме много добре. Апропо и прабаба я тръшна същия вирус, та чак до преди 2-3 дни не я пускаше.
Още по темата за яслата. В началото на седмицата се разбра, че съм приет в нашата ясла, която си е точно пред нас и е част от 62 ОДЗ, от детската градина, която пък е точно .. до нас. Другата седмица тати ще ме запише, но още не е ясно дали от юни или от септември ще съм там. Ще ми е много мъчно да напусна тази, не само защото вече свикнах с другарчетата, но и защото лелките тук са много много мили.
Предпоследната седмица от месеца, тоест миналата си беше всичко по старому. Понеже се оказа, че баба от Варна не е добре мама реши следващия уикенд (последния от месеца) да отскочим до Варна. Аз бях пътувал със самолет до там, но този път нямаше време за да се намерят евтини билети. Затова мама нае цяло купе в спалния вагон и миналия петък вечерта поехме. Мама и тати мислеха, че аз ще поспя преди пътуването (понеже влакът е от 23.30 ч.), но аз предчувствах, че следва нещо вълнуващо и така и не заспах. Заспах чак след 01.00 ч. през нощта. Час и половина откакто тръгнахме аз само наблюдавах, разучавах и се забавлявах. Мама през това време се чудеше как да ме усмири и да ме сложи да спя. Най накрая каталясах и се предадох.
Прекарахме един страхотен уикенд във Варна. Баба много се зарадва, че ни и по-скоро ме вижда, понеже не знаеше, че и ние с тати ще идваме. Отначало всичко беше много странно за мен, понеже не съм идвал от близо година. А и тогава си бях бебе. До обяд успях да се окопитя и вече вършеех из апартамента. Излизахме и два-три пъти из морската и разбира се пипнахме морето. Видяхме се с Нели и Ицо, както и с децата им Ния, Теа и Кристиян. Голяма забава падна с тях. С Евгения не успяхме да се засечем, тъй като била някъде из планинските чукари. Със съседката обаче и разбира се леля Райна не пропуснахме да се видим. Голяма радост, голяма олелия. Щяха да ме изядат.
За други клюкинки не се сещам. Бърборя все повече, а за магариите да не споменавам. Новият ми номер е да изключвам микровълновата печка, когато мама я пусне, най-често за да ми топли храната.
Това, което е най-хубаво, е че зимата свърши и от тук насетне следва хубаво време. Сега този уикенд ще се разхождаме по два пъти на ден (все пак трябва да има и следобеден сън) и ще си играя на катерушките в парка. Само да добавя, че в неделя сме канени на пита. Или поне така разбрах. Наскоро, преди месец и половина на Кики и Пресиян се роди второ момче и сега сме канени на гости. Много съм радостен, понеже толкова малко бебче не знам дали съм виждал.
Засега не се сещам за друго. Поздрави и до скоро.
