Damian: юли 2009

Здравейте от слънчева и гореща Варна. Бих казал, че е повече от жега дори. 40 градуса. Типично за отпускарите моя милост също реши да отдъхне на морето! Нали съм наполовина морско чедо. ;-) Сега да разясня по-подробно.

Преди три седмици (неделя, 5 юли) дойдохме с мама във Варна, където баба вече припадаше от нетърпение да ни посрещне. По-интересното е, че пътувахме със самолет. Това бе и моето първо пътуване със самолет. Разбира се изключвам от статистиката полета до и от Прага, когато още бях в коремата на мама. Интересните моменти около пътуването бяха по-скоро на самото летище в София, където отказаха да вземат багажа, който бяхме приготвили. Един голям и един малък куфар. Наложи се тати да ги прати по влака и още същия ден вечерта той бе при нас. Самия полет “пропуснах” меко казано, понеже заспах още в началото и се събудих чак във Варна. На летището ни посрещна Нели (тук е мястото специално да и благодаря, че дойде толкова рано) и така както в 07.00 ч. бяхме в София, 08.15 ч. бяхме вече при баба. Тя направо ахна с класическото “колко е пораснал” и куп суперлативи и комплименти. Общо взето това е за пристигането.

Иначе като изключим липсата на тати си прекарваме чудесно. За съжаление е ужасно горещо (до днес) и не можахме да ходим всеки ден на плаж. На разходка обаче сме всеки ден. Когато ходим на плаж сме или с Евгения или с Жуж. Един път бяхме и с Нели. На плажа … аз се дзверя що е то пясък и се опитвам да си “играя” с него. И сега внимание – нещо за морето. Ами ще си призная. Страх ме е . Мама ме цопва, но аз си дърпам краката нагоре. Водата е приятна, но мен си ме е страх. Може би сега, когато дойде тати ще успее да ме прилъже. :-)

Нещо, с което обаче мога да се похваля. Вече пълзя. И то сериозно и много професионално. Тук в хола ми разчистиха терена (изключвам това, че вчера донесоха някакво сгъваемо легло, на което щял да спи Боби) и аз само обикалям стаята. Ако ми писне – просто си сядам съвсем нормално и се забавлявам с нещо. Сутрин, когато се събудя и ако мама още спи пак така. Няма да я будя я. Преди пролазването успях да се отбележа и с друго от “репертоара”. Да правя Боц. Мама ми подава пръстче и аз и връщам пръстче. Тоест правя Боц. Също мога и да махам. Но … това са вече стари трикове, отпреди близо месец. Сега щом дойде тати – веднага ще му демонстрирам уменията и магариите си. :-)

Друго интересно е, че вече ям попара. Ами – голям мъж съм. Сутрин мама ми прави попара с масълце и сирене. Разбира се и със сухар. Пюретата продължават да присъстват в менюто ми, както и кърмата. Два-три пъти на ден си цоцвам. Много обичам да цоцам ;-). Често ям и екологични пюрета, които мама ми приготвя с круши от вилата. Домашни демек. Малко се пооаках от тях, но са много вкусни. Най-важното е, че ям всичко. И то солидно. Ами на тати съм се метнал. :-)

Утре, неделя живот и здраве рано сутринта ще дойдат тати, прабаба и Боби. Ще са само една седмица, но тати средата на август пак ще дойде. Тогава за две седмици. Прабаба е идвала за последните над 20 години един път и то за съвсем кратко. Варна си остава нейният любим град, в който е живяла преди има няма 75 години. Четвъртък ще отскочим до Златни пясъци, където тати има среща с колега от Хюлет-Пакард, но от Букурещ. Ще се видим с Андрей-Каталин, който е от АТР отбора. Тези, които правят сметките на клиентите. Разбира се ще поседим и на вилата.

Щях да забравя. Евгения е толкова очарована от мен и вече два пъти ме похвали пред мама, колко добро момче съм. Каза и (и то два пъти), че ако и нейното ще е такова веднага го ражда. Тати на свой ред отвърна, че такива добри деца само той ги “прави”, но вече е зает. Виж предложи на мама да компенсира Евгения, с още едно. ;-) … Тати!

Друго засега не се сещам. В следващия доклад ще има повече пикантерии, които тати грижливо ще въведе. Сега, когато се видим той ще запише и малко снимки, които ще качим.

Поздрави и до нови срещи.