Толкова време мина откакто не съм се „отбелязвал” в дневника, че още малко и ще се забравим. Толкова вода изтече и какво ли не се случи през това време, че се чудя от къде да започна.
Нека започнем с физическото развитие. Вече два пъти ходих на консултация, за които не съм споменавал. Първият път беше на 01 юни. Това си беше консултацията за месец май, но ние просто не можахме да отидем в срок. Та данните от тогава са следните: килограми – 7.230 кг. (630 гр. наддаване или 3470 гр. от изписването); размер: 71 см. и половина (три сантиметра повече или 21.5 от изписването); обиколката на главата си е 43 см., колкото и по миналия месец (7 сантиметра от изписването) и 45 см. на гърдите (1 см. повече от март или 8 см. от изписването). Второто ходене на преглед беше в петък, 26 юни. Данните са както следва: тегло: 7.750 кг., което си е 520 гр. за няма и месец (3990 гр. от изписването); ръст: 73 см., сантиметър и половина повече (23 см. от изписването); обиколката на гърдите си е същата 45 см., а на главата е с 1 см. повече – 44 (8 от изписването). Лекарката се опита да ми преслуша гърдите, но аз и блъсках ръцете и направо ги отстраних. Тя бе леко възмутена, че съм се отбранявал. За наказание ме нацелува.
Друга тема от подобен род е езиковото ми развитие. Не знам дали съобщих, но още на 16 май в 22.46 часа изрекох за първи път съвсем ясно думата „ма-ма”. Та-та и да-да казвам по-често, но вече и мама може да се радва на внимание. Последните няколко дни изказвам и срички като ам ам и ям ям. Може да се прибавят и такива като не-не и дори дай-дай.
Не знам дали е нужно, но да спомена още веднъж колко много обожавам своите крачета. Използвам ги не само за смучене и игра, но и за чесалка. Точно така. С тях чеша някои (или всички) от своите шест зъба. Както вече знаете имам цели 4 зъбета отгоре и само 2 долу. Много обичам да ги чеша с каквото ми падне. Тати е специалист по това да ми дава предмети, с които НЕ би трябвало (поне засега) да си чеша зъбетата. Например маркер (успях да го отворя и да се оклепам в зелено), тубичка дефламол (пробих я и си намазах небцето с дефламол), пакетчета захар и други боклуци. Най-много обаче обичам списанията на тати. И то не за да ги чета, а за да ги разкъсвам. Направо съм станал едно зверче. J
Друга тема, по която често пиша е тази за подаръците. Не мога да се оплача от липса на такива. Този месец беше направо пиков. Пощальонката се отказа да носи пакетите тук и минава само за бележките. Тати също се включи и то доста успешно. Предимно дрехи за лятото получих и малко играчки. За деня на детето, който чествах за първи път, получих една нова много хубава парцалива крава. Малко е странна, понеже е на кръпки, но тя е от тези алтернативните играчки. Тези от пощата също са вдигнали ръце от нас. Тати ходеше на ден по два пъти и служителките му предложили да му дадат достъп и сам да си превежда парите.
И сега идва ред на може би най-важното – а именно почивката. Не че нещо съм се преуморил, но заминаваме на почивка. Още няколко дни и живот и здраве ще се пека на плажа. В неделя заминаваме с мама при баба. Тя ни чака с нетърпение и доколкото разбрах вече брои минутите. Смятаме да поостанем около два месеца. Тати ще ни посети в края на месеца за седмица и края на август за две. Има планове и прабаба да дойде до Варна.
Ето защо не знам кога пак ще се включа в дневника. По-скоро мама ще докладва на тати (доколкото мога и аз) и той ще води записките.
И сега може би най-важната новина: днес на 01 юли имам имен ден. Това е първият, който официално празнувам. Този, прекаран в коремата на мама няма да го броя. Заради лошото време обаче мама и тати най-вероятно няма да се почерпят. Но аз получих вече безброй целувки.
Според някой Дамян празнува имен ден и на 1 ноември. Аз обаче предпочитам днес да го празнувам.
Ето тук да припомня откъде идва името ми:
ДАМЯН - укротител (от гръцкото daman - укротявaм) (евр.победител). В гръцката митология Дамян бил младеж от град Сиракуза. Неговият приятел Питий бил осъден на смърт от владетеля Дионисий Млади и последното му желание било да иде в съседния град да се сбогува с близките си. Дионисий се съгласил, но при условие, че Дамян остане като заложник и бъде екзекутиран ако Питий не се върне. Дамян се съгласил без колебание. Всички освен Дамян били учудени, когато Питий се върнал да понесе наказанието си. Дионисий бил толкова впечатлен от това приятелство, че помилвал Питий и сам станал техен приятел. Името е носено и от християнския мъченик св. Дамян, убит заедно с брат си Козма. Тяхната памет църквата почита на 1 юли.
Дамян и Козма били братя-близнаци родени в християнско семейство през III в. Двамата били лечители, които не приемали пари за услугите си и затова били наречени "безсребърници". Тъй като по този начин те популяризирали вярата си, били хванати от местния владетел и след като отказали да се отрекат от вярата си, били екзекутирани.
Друго за сега не се сещам. Ако има ще докладвам и то при първа възможност.
Нека започнем с физическото развитие. Вече два пъти ходих на консултация, за които не съм споменавал. Първият път беше на 01 юни. Това си беше консултацията за месец май, но ние просто не можахме да отидем в срок. Та данните от тогава са следните: килограми – 7.230 кг. (630 гр. наддаване или 3470 гр. от изписването); размер: 71 см. и половина (три сантиметра повече или 21.5 от изписването); обиколката на главата си е 43 см., колкото и по миналия месец (7 сантиметра от изписването) и 45 см. на гърдите (1 см. повече от март или 8 см. от изписването). Второто ходене на преглед беше в петък, 26 юни. Данните са както следва: тегло: 7.750 кг., което си е 520 гр. за няма и месец (3990 гр. от изписването); ръст: 73 см., сантиметър и половина повече (23 см. от изписването); обиколката на гърдите си е същата 45 см., а на главата е с 1 см. повече – 44 (8 от изписването). Лекарката се опита да ми преслуша гърдите, но аз и блъсках ръцете и направо ги отстраних. Тя бе леко възмутена, че съм се отбранявал. За наказание ме нацелува.
Друга тема от подобен род е езиковото ми развитие. Не знам дали съобщих, но още на 16 май в 22.46 часа изрекох за първи път съвсем ясно думата „ма-ма”. Та-та и да-да казвам по-често, но вече и мама може да се радва на внимание. Последните няколко дни изказвам и срички като ам ам и ям ям. Може да се прибавят и такива като не-не и дори дай-дай.
Не знам дали е нужно, но да спомена още веднъж колко много обожавам своите крачета. Използвам ги не само за смучене и игра, но и за чесалка. Точно така. С тях чеша някои (или всички) от своите шест зъба. Както вече знаете имам цели 4 зъбета отгоре и само 2 долу. Много обичам да ги чеша с каквото ми падне. Тати е специалист по това да ми дава предмети, с които НЕ би трябвало (поне засега) да си чеша зъбетата. Например маркер (успях да го отворя и да се оклепам в зелено), тубичка дефламол (пробих я и си намазах небцето с дефламол), пакетчета захар и други боклуци. Най-много обаче обичам списанията на тати. И то не за да ги чета, а за да ги разкъсвам. Направо съм станал едно зверче. J
Друга тема, по която често пиша е тази за подаръците. Не мога да се оплача от липса на такива. Този месец беше направо пиков. Пощальонката се отказа да носи пакетите тук и минава само за бележките. Тати също се включи и то доста успешно. Предимно дрехи за лятото получих и малко играчки. За деня на детето, който чествах за първи път, получих една нова много хубава парцалива крава. Малко е странна, понеже е на кръпки, но тя е от тези алтернативните играчки. Тези от пощата също са вдигнали ръце от нас. Тати ходеше на ден по два пъти и служителките му предложили да му дадат достъп и сам да си превежда парите.
И сега идва ред на може би най-важното – а именно почивката. Не че нещо съм се преуморил, но заминаваме на почивка. Още няколко дни и живот и здраве ще се пека на плажа. В неделя заминаваме с мама при баба. Тя ни чака с нетърпение и доколкото разбрах вече брои минутите. Смятаме да поостанем около два месеца. Тати ще ни посети в края на месеца за седмица и края на август за две. Има планове и прабаба да дойде до Варна.
Ето защо не знам кога пак ще се включа в дневника. По-скоро мама ще докладва на тати (доколкото мога и аз) и той ще води записките.
И сега може би най-важната новина: днес на 01 юли имам имен ден. Това е първият, който официално празнувам. Този, прекаран в коремата на мама няма да го броя. Заради лошото време обаче мама и тати най-вероятно няма да се почерпят. Но аз получих вече безброй целувки.
Според някой Дамян празнува имен ден и на 1 ноември. Аз обаче предпочитам днес да го празнувам.
Ето тук да припомня откъде идва името ми:
ДАМЯН - укротител (от гръцкото daman - укротявaм) (евр.победител). В гръцката митология Дамян бил младеж от град Сиракуза. Неговият приятел Питий бил осъден на смърт от владетеля Дионисий Млади и последното му желание било да иде в съседния град да се сбогува с близките си. Дионисий се съгласил, но при условие, че Дамян остане като заложник и бъде екзекутиран ако Питий не се върне. Дамян се съгласил без колебание. Всички освен Дамян били учудени, когато Питий се върнал да понесе наказанието си. Дионисий бил толкова впечатлен от това приятелство, че помилвал Питий и сам станал техен приятел. Името е носено и от християнския мъченик св. Дамян, убит заедно с брат си Козма. Тяхната памет църквата почита на 1 юли.
Дамян и Козма били братя-близнаци родени в християнско семейство през III в. Двамата били лечители, които не приемали пари за услугите си и затова били наречени "безсребърници". Тъй като по този начин те популяризирали вярата си, били хванати от местния владетел и след като отказали да се отрекат от вярата си, били екзекутирани.
Друго за сега не се сещам. Ако има ще докладвам и то при първа възможност.
Поздрави и до скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар