28 април 2009
20 април 2009
19 април 2009
18 април 2009
В очакване на Възкресение Христово
Привет привет, скъпи мои (по)читатели. Така както аз раста като гъбка (както казва мама), така и информацията около мен и преживяванията, които искам да споделя растат главоломно. Направо се чудя от къде да започна. Дали от интересните случки или от първите за мен неща или нека карам просто подред. Аха и да забравя – ами днес имам и рожден ден, именно на този светъл ден.
Да започнем с интересните места, които посетих. Преди по-малко от седмица мама имаше рожден ден и както си му е реда ни заведе на почерпка. Интересното обаче беше мястото. На кафе и друг път бях ходил, но не и на чай. Това беше една страхотна чайна. На два етажа е и горе се влиза само по чорапи. Или получаваш пантофки и си седиш с тях. Сяда се на възглавнички … абе голям кеф. За съжаление ние се ориентирахме на долния етаж, където също беше приятно. Мама и тати пиха по един чай. Тати си взе чай “за активния мъж”, но както му обясни сервитьорът (който беше много сладък македонец) от него не се става активен, а е за активни хора. За да не си помислил тати, че ще стане активен :-). Разбира се имаше и за хапване. Тати обърна някаква зеленчукова яхния и отделно с мама си поделиха 5-6 сладки деликатеса. Прекарахме много приятно и за капак тати се сдоби и с подарък (да, на рождения ден на мама) – портмоне, в което всъщност имаше – чай, разбира се. И отделно малка книжка. Абе … кой като тати?
Така и така сме на тема рождени дни. Днес моя милост става на … 7 месеца. Цели седем месеца! За разлика от маминия, моя рожден ден няма да го отпразнуваме. Не само защото довечера е Възкресение Христово, доколкото разбрах един от най-светлите и важни празници, а по-скоро защото бях доста кисел. Дядо ми направи цяла фотосесия (разбира се с неговата апаратура – апарати на 30 години с лента, но правещи страхотни снимки). Първо позирах на леглото, после на стола за хранене и накрая в парка Заимов. Не знам дали съм споменавал, но дядо е много добър фотограф. Хоби му е от близо 60 години. Той остана доста доволен (заради доброто ми поведение), аз също (заради разходката и фотосесията). Така мина днешният ден.
Докато сме на тема излизания и преживявания. Преди два дни имах невероятно преживяване. Ходих до Софийска следствена служба. При това не само с тати, но и прабаба и леля Олга (сестрата на прабаба Таня). Три поколения. Само дето с хляб и сол не ни посрещнаха. Да внеса успокоение – никой от нас (нейсе пък аз) не е следствен. Просто бабушките се оказаха свидетели по някакво си там сложно за мен дело. Важното е, че аз се държах много достойно и следователката реши да ме прави неин колега. Част от разпита проспах, но поне чух в началото за какво иде реч.
Сега малко за мен. Онзи ден ми взимаха кръв и урина. По-скоро дадох урина. Разбира се с голяма борба, едва не се стигна до бой. След неуспешен опит от миналата седмица и още веднъж от онзи ден, мама и тати се бяха отчаяли, че няма да успеят да вземат заветната урина от мен. Слагаха някакъв си колектор, ама не става и не става. Едва накрая мама започна да масажира пикочното ми мехурче и да ми баят с тати някакви си глупости. На мен ми писна да им слушам молитвите и … се изпишках. После занесохме урината в медицинския център, където ми взеха и кръв. Напук на всички аз не проплаках. Измрънках 2-3 пъти, но общо взето се държах мъжки. Резултатите излязоха няколко часа след като ми взеха и кръв. Всичко е нормално и показателите са в норма. Мама ги прегледа и остана доволна. Ще ги покажем и на д-р Шопова.
Сега за успокоение на всички, както вече споменах веднъж – вече ям и каша. Не само това, ами вчера пробвах и пюре. Не съм очарован от него, ама да видим. Явно нямам голям избор. За зъбчето вече споменах. Само да добавя, че имам и второ. Много са сладки (не че съм ги видял, но така дочух). Мама само ми разчеква долната устна за да ги покаже на този и онзи.
Ами … общо взето това е засега. Не се сещам за друго, но ако има – ще докладвам.
Да започнем с интересните места, които посетих. Преди по-малко от седмица мама имаше рожден ден и както си му е реда ни заведе на почерпка. Интересното обаче беше мястото. На кафе и друг път бях ходил, но не и на чай. Това беше една страхотна чайна. На два етажа е и горе се влиза само по чорапи. Или получаваш пантофки и си седиш с тях. Сяда се на възглавнички … абе голям кеф. За съжаление ние се ориентирахме на долния етаж, където също беше приятно. Мама и тати пиха по един чай. Тати си взе чай “за активния мъж”, но както му обясни сервитьорът (който беше много сладък македонец) от него не се става активен, а е за активни хора. За да не си помислил тати, че ще стане активен :-). Разбира се имаше и за хапване. Тати обърна някаква зеленчукова яхния и отделно с мама си поделиха 5-6 сладки деликатеса. Прекарахме много приятно и за капак тати се сдоби и с подарък (да, на рождения ден на мама) – портмоне, в което всъщност имаше – чай, разбира се. И отделно малка книжка. Абе … кой като тати?
Така и така сме на тема рождени дни. Днес моя милост става на … 7 месеца. Цели седем месеца! За разлика от маминия, моя рожден ден няма да го отпразнуваме. Не само защото довечера е Възкресение Христово, доколкото разбрах един от най-светлите и важни празници, а по-скоро защото бях доста кисел. Дядо ми направи цяла фотосесия (разбира се с неговата апаратура – апарати на 30 години с лента, но правещи страхотни снимки). Първо позирах на леглото, после на стола за хранене и накрая в парка Заимов. Не знам дали съм споменавал, но дядо е много добър фотограф. Хоби му е от близо 60 години. Той остана доста доволен (заради доброто ми поведение), аз също (заради разходката и фотосесията). Така мина днешният ден.
Докато сме на тема излизания и преживявания. Преди два дни имах невероятно преживяване. Ходих до Софийска следствена служба. При това не само с тати, но и прабаба и леля Олга (сестрата на прабаба Таня). Три поколения. Само дето с хляб и сол не ни посрещнаха. Да внеса успокоение – никой от нас (нейсе пък аз) не е следствен. Просто бабушките се оказаха свидетели по някакво си там сложно за мен дело. Важното е, че аз се държах много достойно и следователката реши да ме прави неин колега. Част от разпита проспах, но поне чух в началото за какво иде реч.
Сега малко за мен. Онзи ден ми взимаха кръв и урина. По-скоро дадох урина. Разбира се с голяма борба, едва не се стигна до бой. След неуспешен опит от миналата седмица и още веднъж от онзи ден, мама и тати се бяха отчаяли, че няма да успеят да вземат заветната урина от мен. Слагаха някакъв си колектор, ама не става и не става. Едва накрая мама започна да масажира пикочното ми мехурче и да ми баят с тати някакви си глупости. На мен ми писна да им слушам молитвите и … се изпишках. После занесохме урината в медицинския център, където ми взеха и кръв. Напук на всички аз не проплаках. Измрънках 2-3 пъти, но общо взето се държах мъжки. Резултатите излязоха няколко часа след като ми взеха и кръв. Всичко е нормално и показателите са в норма. Мама ги прегледа и остана доволна. Ще ги покажем и на д-р Шопова.
Сега за успокоение на всички, както вече споменах веднъж – вече ям и каша. Не само това, ами вчера пробвах и пюре. Не съм очарован от него, ама да видим. Явно нямам голям избор. За зъбчето вече споменах. Само да добавя, че имам и второ. Много са сладки (не че съм ги видял, но така дочух). Мама само ми разчеква долната устна за да ги покаже на този и онзи.
Ами … общо взето това е засега. Не се сещам за друго, но ако има – ще докладвам.
Поздрави и до скоро.
13 април 2009
Абонамент за:
Публикации (Atom)
