29 декември 2008
Първа свалка
Днес бях на лекар – при педиатърката. За последно тази година. Как е развитието ми? На тегло съм 5310 гр., което е точно 500 гр. повече от последното мерене (точно преди месец) или 2460 гр. от изписването ми от родилния дом. Ръст – 63 см., само 3 см. за последния месец или 13 см. от раждането. Обиколката на главата ми е 41 см., а на гърдите – 43 см. Общо взето ... по всички параграфи съм в нормата. Мама имаше питанка защо (все) надясно съм гледал. Еми накъде да гледам? Тати казва, че правилната посока е дясната. Тоест и това е в реда на нещата. Бабушките тук са много притеснени и затова, че непрекъснато ръката ми е ... в устата. Ами да – чеша си венците, те какво искат?
Всъщност поводът за посещение при лекаря беше не само ппрофилактичен преглед, но и слагане на втората ваксина Пентаксим. Така остана още една само да ми сложат. Поне от този вид де.
Какво интересно се случи? Докато чакахме за преглед имаше една принцеса, която беше за другата докторка. Тати реши да ни запознае, така по-отблизо. Не с някакви дългосрочни цели, ами като свалка, просто ей така. Поогледахме се двамцата малко и изведнъж аз ... оп и се оригнах. Тати направо онемя и ме нарече простак. Пред милата дама. Представяте ли си? Аз мисля, че не аз, а той е простак. Може да се каже, че това бе моята първа свалка. Явно съм се метнал на тати – от малък съм сваляч. Но за разлика от него съм и по-подходяща за тази цел зодия – дева. Класически свалячи.
Иначе .... няма кой знае какво ново. Тук бабушките продължават да се кахърят и да ми висят над главата. Нон стоп. Нямат спирачка, не е истина. Когато спя повече – защо спя толкова дълго. Когато говоря – защо врещя. Когато плюя биберона – защо не искам биберон. Абе .... няма угодия, или както казва тати – пълно щастие няма.
Това е общо взето засега. Новогодишната нощ ще прекарам у дома (та къде ли другаде) с бабите. Може мама и тати да отскочат до Боби за малко – ако въобще има нещо у тях. Ако не .... ще сме си всички на топло у дома.
Това е най-вероятно и последният ми пост (така ли се казваше) за тази година. Мисля, че е още рано да се прави разбор, не толкова защото тя бе непълна, а защото интересните моменти тепърва предстоят. С благословията на Бога, разбира се.
Поздрави и догодина до амина!
Всъщност поводът за посещение при лекаря беше не само ппрофилактичен преглед, но и слагане на втората ваксина Пентаксим. Така остана още една само да ми сложат. Поне от този вид де.
Какво интересно се случи? Докато чакахме за преглед имаше една принцеса, която беше за другата докторка. Тати реши да ни запознае, така по-отблизо. Не с някакви дългосрочни цели, ами като свалка, просто ей така. Поогледахме се двамцата малко и изведнъж аз ... оп и се оригнах. Тати направо онемя и ме нарече простак. Пред милата дама. Представяте ли си? Аз мисля, че не аз, а той е простак. Може да се каже, че това бе моята първа свалка. Явно съм се метнал на тати – от малък съм сваляч. Но за разлика от него съм и по-подходяща за тази цел зодия – дева. Класически свалячи.
Иначе .... няма кой знае какво ново. Тук бабушките продължават да се кахърят и да ми висят над главата. Нон стоп. Нямат спирачка, не е истина. Когато спя повече – защо спя толкова дълго. Когато говоря – защо врещя. Когато плюя биберона – защо не искам биберон. Абе .... няма угодия, или както казва тати – пълно щастие няма.
Това е общо взето засега. Новогодишната нощ ще прекарам у дома (та къде ли другаде) с бабите. Може мама и тати да отскочат до Боби за малко – ако въобще има нещо у тях. Ако не .... ще сме си всички на топло у дома.
Това е най-вероятно и последният ми пост (така ли се казваше) за тази година. Мисля, че е още рано да се прави разбор, не толкова защото тя бе непълна, а защото интересните моменти тепърва предстоят. С благословията на Бога, разбира се.
Поздрави и догодина до амина!
27 декември 2008
Рождество Христово & моят 100-тен ден
Ето че отмина и първото рождество Христово за мен. Макар и на три месеца аз също се включих в празниците предимно с по-малко спане и повече ядене. Покрай настроението тук аз също съм превъзбуден тези дни, въпреки че спя по-малко. Разбира се за бабите съм капризно и неспокойно бебе, но аз вярвам на тати, който винаги отбелязва, че съм най-доброто бебе. И мама е на същото мнение разбира се.
На самата вечеря на 24-ти бяхме с мама, тати, баба, дядо и прабаба. Успяхме да наредим седем ястия и (за разлика от новото модерно поколение) ядохме само постно. Както си е и традицията. Старите зяпаха телевизия (или по-скоро слушаха) концерта на Лили Иванова, който тати беше гледал на живо, както бях писал по-рано. Мама тогава не успя да отиде, защото аз бях още много мъничък и тя не искаше да ме оставя самичък да ме гледат други хора. Не че нямаше кандидати де, нали ми се носи славата на кротко бебче ама мама не се предаде….Може би защото тати и обеща да отидем някой ден тримата на концерт на Лили Иванова….тя със сигурност още щяла да пее, както отбелязаха те :-)
Вчера големи галимации. Да започнем с това, че бе ден на таткото и мама изнуди тати да я черпи. Ходихме не къде да е, а в Starbucks. Модерна работа. Гъзарийка. Беше фрашкано (естествено) с народ, въпреки че софиянци са по родните си места. Тати се изръси за почерпката, ама .... той и без това не го прави често. Само по някакви специални поводи и по възможност не повече от веднъж годишно :-). Сега го направи с голям кеф, което доказва колко много се гордее с мен, не че не ми го казва постоянно де, защото и аз се старая да съм неговата гордост. Мама си поръча два десерта (че и още нещо) и топъл шоколад, а тати – кафе латте. Изводът на мама беше, че най-хубавият топъл шоколад е в Coffee House. На мен пък най-много ми хареса, че не се пуши вътре.
След почерпката (както и преди нея) се разходихме из центъра, въпреки че беше заледено и кишаво. Но беше много приятно, понеже грееше господин Слънчо и имаше пухкав сняг.
Не минахме и без гости. Чичо Лазар (брат на дядо) и леля Виолета дойдоха да ме видят. Разбира се и дядо и прабаба да видят. Донесоха подаръци и за мен (първите ми обувки, анцуг и чорапета) и за мама и тати (домашен сладкиш и плодове). Побъбриха си с населението тук и така. Бързаха да си отиват, че при бебе не се стояло много…Те ако знаеха, че у нас постоянно посрещат гости и на мен така ми е най-интересно…Ама нищо-обещаха скоро пак да се видим :-)
И последно само да се оплача нещо… Дядо Коледа нещо се объркал и ни пропуснал на 25-ти. Обадил се, че ще дойде малко по-късно, сигурно тези дни и тогава ще донесе чувала с подаръци за всички от сърце … . Мама обеща да му се скара и догодина да е съвсем точен … . Аз не искам да казвам на мама, ама знам защо закъснява дядо Коледа … нали едното му еленче ми е любимото другарче и е в моята количка и затова сигурно на дядо Коледа му е трудно …. сигурно трудно се кара шейната така. Ама нищо ние продължаваме да чакаме и съм сигурен, че всеки момент ще ни зарадва :-)
Ами май това е засега. При новини – веднага се включвам. Сега отивам да подремна малко … хъъъъъъърррррр ….
На самата вечеря на 24-ти бяхме с мама, тати, баба, дядо и прабаба. Успяхме да наредим седем ястия и (за разлика от новото модерно поколение) ядохме само постно. Както си е и традицията. Старите зяпаха телевизия (или по-скоро слушаха) концерта на Лили Иванова, който тати беше гледал на живо, както бях писал по-рано. Мама тогава не успя да отиде, защото аз бях още много мъничък и тя не искаше да ме оставя самичък да ме гледат други хора. Не че нямаше кандидати де, нали ми се носи славата на кротко бебче ама мама не се предаде….Може би защото тати и обеща да отидем някой ден тримата на концерт на Лили Иванова….тя със сигурност още щяла да пее, както отбелязаха те :-)
Вчера големи галимации. Да започнем с това, че бе ден на таткото и мама изнуди тати да я черпи. Ходихме не къде да е, а в Starbucks. Модерна работа. Гъзарийка. Беше фрашкано (естествено) с народ, въпреки че софиянци са по родните си места. Тати се изръси за почерпката, ама .... той и без това не го прави често. Само по някакви специални поводи и по възможност не повече от веднъж годишно :-). Сега го направи с голям кеф, което доказва колко много се гордее с мен, не че не ми го казва постоянно де, защото и аз се старая да съм неговата гордост. Мама си поръча два десерта (че и още нещо) и топъл шоколад, а тати – кафе латте. Изводът на мама беше, че най-хубавият топъл шоколад е в Coffee House. На мен пък най-много ми хареса, че не се пуши вътре.
След почерпката (както и преди нея) се разходихме из центъра, въпреки че беше заледено и кишаво. Но беше много приятно, понеже грееше господин Слънчо и имаше пухкав сняг.
Не минахме и без гости. Чичо Лазар (брат на дядо) и леля Виолета дойдоха да ме видят. Разбира се и дядо и прабаба да видят. Донесоха подаръци и за мен (първите ми обувки, анцуг и чорапета) и за мама и тати (домашен сладкиш и плодове). Побъбриха си с населението тук и така. Бързаха да си отиват, че при бебе не се стояло много…Те ако знаеха, че у нас постоянно посрещат гости и на мен така ми е най-интересно…Ама нищо-обещаха скоро пак да се видим :-)
И последно само да се оплача нещо… Дядо Коледа нещо се объркал и ни пропуснал на 25-ти. Обадил се, че ще дойде малко по-късно, сигурно тези дни и тогава ще донесе чувала с подаръци за всички от сърце … . Мама обеща да му се скара и догодина да е съвсем точен … . Аз не искам да казвам на мама, ама знам защо закъснява дядо Коледа … нали едното му еленче ми е любимото другарче и е в моята количка и затова сигурно на дядо Коледа му е трудно …. сигурно трудно се кара шейната така. Ама нищо ние продължаваме да чакаме и съм сигурен, че всеки момент ще ни зарадва :-)
Ами май това е засега. При новини – веднага се включвам. Сега отивам да подремна малко … хъъъъъъърррррр ….
19 декември 2008
Абонамент за:
Публикации (Atom)
