Вчера като че ли беше денят на подаръците. Да започна по хронологичен ред. Като за начало най-изненадващо дойде Евгения. Съученичка на мама от гимназията, с която ходихме цялото семейство в Прага. Аз бях на седем месеца (в корема на мама) и много добре си спомням, понеже мама тичаше по цял ден като кон. Беше страхотно преживяване. Та тя донесе едно много хубаво чувалче, в което меже би не само ще спя, но и през деня мога да се шмугвам вътре. На мама и тати донесе по един от онзи прословут езикочистач.
Следващият гост дойде заедно с тати. Румен, негов колега от работата, който от поне 2 месеца се кани да ни навести. Той .... направо се оля с подаръците. Едно страхотно костюмче, както и син гащиризон на камиончета. Отделно някакъв специален душ гел или шампоан. Не ги разбирам много. За капак – на мама и тати по един шоколад. Специално за него (като вегетарианец) мама приготви карфиол с гъби, орехи, сметана и уиски. Нещо невероятно. Той остана много доволен и обеща, че пак ще дойде.
Не на последно място дойде и Нина. С нея вече се познаваме. Колежка на мама от университета. Живее във ... Варна (разбира се), но апропо е като Румен от Силистра. Ще имат Коледно парти (пир по време на криза) и кратко обучение в София. Тя донесе страхотни кафяви панталонки, ама много модерни. Жестоки са.
И разбира се както може да се досетите дойде и Боби. Любимецът на тати. От него е най-големият и хубав подарък – (ре)активната гимнастика. Боби дойде да я плати (понеже мама я куп), но разбира се остана и да хапне малко. Освен карфиола имаше и пилешко с гъби и сметана, както и шопска салата. Прекарахме много хубаво. И беше ... много много вкусно. Поне така чух.
Друго интересно не се сещам. С тати много често си бъбрим. Аз мисля скоро да проговоря, но все още изчаквам. Засега само гукам и веднъж казах прословутото „Агууууу”. Тати знае моя език – бебешки демек и много обича да се надгукваме. На мама не и се отдава толкова добре, но и тя се старае.
С нетърпение чакам настъпващите празници, не толкова заради подаръците, а защото от сряда другата седмица тати ще работи от вкъщи. Също така баба и прабаба ще са тук и ще има вкусни гозби. Поне за някои.
Ами това е засега. Ако има нещо ново ... ще се включа.
Следващият гост дойде заедно с тати. Румен, негов колега от работата, който от поне 2 месеца се кани да ни навести. Той .... направо се оля с подаръците. Едно страхотно костюмче, както и син гащиризон на камиончета. Отделно някакъв специален душ гел или шампоан. Не ги разбирам много. За капак – на мама и тати по един шоколад. Специално за него (като вегетарианец) мама приготви карфиол с гъби, орехи, сметана и уиски. Нещо невероятно. Той остана много доволен и обеща, че пак ще дойде.
Не на последно място дойде и Нина. С нея вече се познаваме. Колежка на мама от университета. Живее във ... Варна (разбира се), но апропо е като Румен от Силистра. Ще имат Коледно парти (пир по време на криза) и кратко обучение в София. Тя донесе страхотни кафяви панталонки, ама много модерни. Жестоки са.
И разбира се както може да се досетите дойде и Боби. Любимецът на тати. От него е най-големият и хубав подарък – (ре)активната гимнастика. Боби дойде да я плати (понеже мама я куп), но разбира се остана и да хапне малко. Освен карфиола имаше и пилешко с гъби и сметана, както и шопска салата. Прекарахме много хубаво. И беше ... много много вкусно. Поне така чух.
Друго интересно не се сещам. С тати много често си бъбрим. Аз мисля скоро да проговоря, но все още изчаквам. Засега само гукам и веднъж казах прословутото „Агууууу”. Тати знае моя език – бебешки демек и много обича да се надгукваме. На мама не и се отдава толкова добре, но и тя се старае.
С нетърпение чакам настъпващите празници, не толкова заради подаръците, а защото от сряда другата седмица тати ще работи от вкъщи. Също така баба и прабаба ще са тук и ще има вкусни гозби. Поне за някои.
Ами това е засега. Ако има нещо ново ... ще се включа.
Поздрави и до скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар