Да, да, да. Знам, че много отдавна не съм се вясвал, ама пусто време. Все не стига. Ето сега смятам да дам малко отчет.
Най-важното е, че точно днес имам рожден ден. Ставам на година и половина. Мисля, че вече рождените дни ще ги отбелязваме през половин година. Имам самочувствие, че съм млад господин и това броене по месеци не ми се нрави. Сега за подаръците. Не са никак много, но все пак да отбележа. Мама ми подари един магнит за хладилник с моята зодия. Много ги обичам тези магнити, но за съжаление са ми много нависоко и рядко си играя с тях. Другото е една много малка летяща чиния, която се навива на пружина и след като се пусне се върти като пумпал. Разбира се на земята. Преди малко бяхме и долу в галерията Котка и Котка и от там получих едно малко дървено пумпалче.
От началото на месеца баба е тук (а в момента за няколко дни и прабаба) и ще остане до края на месеца. С нея се гледаме, тъй като вече и мама ходи на работа. От начало когато мама и тати тръгваха на работа сутрин бяха големи драми. Много плаках и се тръшках, но да ви кажа честно вече въобще не се трогвам, когато те излизат. Отивам до коридора, махам им за чао и си се прибирам в хола. Работа си имам достатъчно. Или си гледам телевизия (най-често рекламите – луд фен съм им) или премествам играчките от един кош в друг или обикалям като някакъв шаман из стаите и пляскам с ръце. Много често ходя и „на гости” у дядо в северната стая. Той все ми повтаря, че няма нищо ново, но това мен не ме удовлетворява кой знае колко.
Някои от номерата, които погаждам на мама и тати (по-скоро на баба) – наскоро открити от мен магарии. Най-обичам да отварям хладилника. Нищо ново. Напоследък обаче забелязвам, че малко преди да затворя вратата му вътре става тъмно. Тоест лампата изгасва. Дърпам пак вратата – тя светва. Е така 4-5 пъти и тати е вече ядосан. Усещам някаква връзка между това къде точно е вратата и кога изгасва лампата. И съвсем скоро ще я установя. Дано дотогава тати да не е заключил хладилника. Друг любим номер е да взема едно от кафетата 3 в 1 и да разлистя каталога на Метро. По някое време откривам вътре рекламата на въпросното кафе и започвам с радост да викам „куа куа”. Така викам и сутрин когато мама ме повика в кухнята за да ми покаже как се зарежда кафеварката. Същата дума използвам и за кола, но ако видя коли от прозореца, които си минават долу на улицата, най-често викам „буууууу”. Преди да преминем към лингвистичните ми способности нека вметна още две магарии. Отскоро имам желание да пия вода като големите – в чаша. Но понеже никой не ми дава се налага аз да си я сипя. Това правя като от моите шишенца капка по капка изпразвам (буквално я изтърсвам) водата в една малка стъклена чаша. И за последно да спомена, че вече дори помагам. Когато трябва да се сложи масата за вечеря – тати ме натоварва и изпраща към хола. Там най-често ги давам на баба и тя ги подрежда. Стават и гафове. Онзи ден реших да помогна на тати в тоалетната (само той ме допуска при себе си там), подавайки му тоалетна хартия, но явно по погрешка съм взел една от превръзките на мама и му я подадох. Доколкото разбрах не я е използвал и се е обслужил сам ;-)
Друга тема е детската ясла. Не знам дали споменах, но вече е твърдо решено. От началото на април започвам да посещавам ясла. Всъщност още от последната седмица на март ще е така. Но до началото на април ще ходя само за по няколко часа, максимум половин ден. Идеята била да свикна. На първо време ще посещавам една ясла в Младост, в близост до работата на мама и тати. Но са ми обещали, че възможно най-бързо ще ме прехвърлят тук в районната. Грехота да ходя по чужди квартали. Точно пред нас има ясла, а две кооперации в страни място за мен (дори и като потомствен софиянец) няма. Тати ходи, занесе снимки, че той е бил в тази градина. Накрая обещаха, пък да видим. В следващите впечатления, споделени тук ще дам повече подробности как е – вече с компания.
Сега докато баба е тук не мога да се оплаче, че ми е скучно. Тя много се занимава с нея, но и аз се забавлявам с нея. Стига времето да е хубаво излизаме всеки ден следобед и най-често ходим в парка Заимов. Любимото ми място там е на някои от детските кътове. Има люлки, пързалки и други игрушки.
Това е засега. Следващото включване ще е по-скоро. Тогава ще дам повече информация за развитието си, както и първите си впечатления от яслата.
Най-важното е, че точно днес имам рожден ден. Ставам на година и половина. Мисля, че вече рождените дни ще ги отбелязваме през половин година. Имам самочувствие, че съм млад господин и това броене по месеци не ми се нрави. Сега за подаръците. Не са никак много, но все пак да отбележа. Мама ми подари един магнит за хладилник с моята зодия. Много ги обичам тези магнити, но за съжаление са ми много нависоко и рядко си играя с тях. Другото е една много малка летяща чиния, която се навива на пружина и след като се пусне се върти като пумпал. Разбира се на земята. Преди малко бяхме и долу в галерията Котка и Котка и от там получих едно малко дървено пумпалче.
От началото на месеца баба е тук (а в момента за няколко дни и прабаба) и ще остане до края на месеца. С нея се гледаме, тъй като вече и мама ходи на работа. От начало когато мама и тати тръгваха на работа сутрин бяха големи драми. Много плаках и се тръшках, но да ви кажа честно вече въобще не се трогвам, когато те излизат. Отивам до коридора, махам им за чао и си се прибирам в хола. Работа си имам достатъчно. Или си гледам телевизия (най-често рекламите – луд фен съм им) или премествам играчките от един кош в друг или обикалям като някакъв шаман из стаите и пляскам с ръце. Много често ходя и „на гости” у дядо в северната стая. Той все ми повтаря, че няма нищо ново, но това мен не ме удовлетворява кой знае колко.
Някои от номерата, които погаждам на мама и тати (по-скоро на баба) – наскоро открити от мен магарии. Най-обичам да отварям хладилника. Нищо ново. Напоследък обаче забелязвам, че малко преди да затворя вратата му вътре става тъмно. Тоест лампата изгасва. Дърпам пак вратата – тя светва. Е така 4-5 пъти и тати е вече ядосан. Усещам някаква връзка между това къде точно е вратата и кога изгасва лампата. И съвсем скоро ще я установя. Дано дотогава тати да не е заключил хладилника. Друг любим номер е да взема едно от кафетата 3 в 1 и да разлистя каталога на Метро. По някое време откривам вътре рекламата на въпросното кафе и започвам с радост да викам „куа куа”. Така викам и сутрин когато мама ме повика в кухнята за да ми покаже как се зарежда кафеварката. Същата дума използвам и за кола, но ако видя коли от прозореца, които си минават долу на улицата, най-често викам „буууууу”. Преди да преминем към лингвистичните ми способности нека вметна още две магарии. Отскоро имам желание да пия вода като големите – в чаша. Но понеже никой не ми дава се налага аз да си я сипя. Това правя като от моите шишенца капка по капка изпразвам (буквално я изтърсвам) водата в една малка стъклена чаша. И за последно да спомена, че вече дори помагам. Когато трябва да се сложи масата за вечеря – тати ме натоварва и изпраща към хола. Там най-често ги давам на баба и тя ги подрежда. Стават и гафове. Онзи ден реших да помогна на тати в тоалетната (само той ме допуска при себе си там), подавайки му тоалетна хартия, но явно по погрешка съм взел една от превръзките на мама и му я подадох. Доколкото разбрах не я е използвал и се е обслужил сам ;-)
Друга тема е детската ясла. Не знам дали споменах, но вече е твърдо решено. От началото на април започвам да посещавам ясла. Всъщност още от последната седмица на март ще е така. Но до началото на април ще ходя само за по няколко часа, максимум половин ден. Идеята била да свикна. На първо време ще посещавам една ясла в Младост, в близост до работата на мама и тати. Но са ми обещали, че възможно най-бързо ще ме прехвърлят тук в районната. Грехота да ходя по чужди квартали. Точно пред нас има ясла, а две кооперации в страни място за мен (дори и като потомствен софиянец) няма. Тати ходи, занесе снимки, че той е бил в тази градина. Накрая обещаха, пък да видим. В следващите впечатления, споделени тук ще дам повече подробности как е – вече с компания.
Сега докато баба е тук не мога да се оплаче, че ми е скучно. Тя много се занимава с нея, но и аз се забавлявам с нея. Стига времето да е хубаво излизаме всеки ден следобед и най-често ходим в парка Заимов. Любимото ми място там е на някои от детските кътове. Има люлки, пързалки и други игрушки.
Това е засега. Следващото включване ще е по-скоро. Тогава ще дам повече информация за развитието си, както и първите си впечатления от яслата.
До скоро.
