Вече на ясла

Оллеее колко време мина. Ей така си лети времето. От една седмица се каня да драсна някой ред и ей така отлетя и тази седмица. А новини има достатъчно за докладване. Цял списък съм направил и да видим сега от къде ще започна. Не че искам да се оправдавам ама цялата минала седмица бях болен и за това се позабавих. Но за това след малко.

Като начало да споделя за яслата. То доста време мина, но по-добре късно, отколкото никога. Първият ден беше точно преди месец – на 29 март, понеделник. Понеже още не знаех за какво точно става въпрос въобще не плаках. Много добре си прекарах. Закусихме, после обяд и към 12.30 ч. баба ме взе. Вторник мина малко по-интересно. И този път, като втори ден бях до 12.30 ч., но времето мина доста бързо. Вече плаках доста, когато ме оставиха пред вратата. Вътре две момченца нещо ми се отваряха и ги ступах набързо. После лелката докладвала на мама и тати и им казала, че се налагам и получавам това, каквото съм си наумил. Сякаш те не го знаятJ Следващите два дни (в петък и след това понеделник сме почивка, заради Великден) ще съм до 16.30 ч. Аз обаче ходих само в сряда. Втората седмица, която си беше четири дни си бях вече на пълен режим – до 16.00 ч. Баба си тръгна и тати малко преди шест ме взимаше и бегом към вкъщи.

От средата на третата седмица обаче нещо започнах да се разболявам. Сряда вечерта нещо не бях добре, температура и лека кашлица. Четвъртък едва избутах в яслата. Още в ранния следобед звъннаха на тати, че не ми е добре. Цяла нощ не можах да спя. Температура и страхотна кашлица. Много страдах. Петък той си беше Хоум Офис и ходихме на лекар. Леля доктор Шопова много се ядоса, че съм се разболял (както видиш ли изрично предупредила, че това ни чака, след тръгване на ясла) и предписа една торба лекарства. Най-интересното е, че на другия ден в събота и тати се разболя. Наложи се мама да си вземе отпуска за да ни гледа. Голям грип, голямо чудо беше – цяла седмица. Може да се каже, че това е първото ми сериозно боледуване. Така пропуснах четвъртата седмица в яслата. Тъкмо започнах да свиквам и да не плача сутрин. Сприятелих се с другарчетата и си прекарваме много добре. Апропо и прабаба я тръшна същия вирус, та чак до преди 2-3 дни не я пускаше.

Още по темата за яслата. В началото на седмицата се разбра, че съм приет в нашата ясла, която си е точно пред нас и е част от 62 ОДЗ, от детската градина, която пък е точно .. до нас. Другата седмица тати ще ме запише, но още не е ясно дали от юни или от септември ще съм там. Ще ми е много мъчно да напусна тази, не само защото вече свикнах с другарчетата, но и защото лелките тук са много много мили.

Предпоследната седмица от месеца, тоест миналата си беше всичко по старому. Понеже се оказа, че баба от Варна не е добре мама реши следващия уикенд (последния от месеца) да отскочим до Варна. Аз бях пътувал със самолет до там, но този път нямаше време за да се намерят евтини билети. Затова мама нае цяло купе в спалния вагон и миналия петък вечерта поехме. Мама и тати мислеха, че аз ще поспя преди пътуването (понеже влакът е от 23.30 ч.), но аз предчувствах, че следва нещо вълнуващо и така и не заспах. Заспах чак след 01.00 ч. през нощта. Час и половина откакто тръгнахме аз само наблюдавах, разучавах и се забавлявах. Мама през това време се чудеше как да ме усмири и да ме сложи да спя. Най накрая каталясах и се предадох.

Прекарахме един страхотен уикенд във Варна. Баба много се зарадва, че ни и по-скоро ме вижда, понеже не знаеше, че и ние с тати ще идваме. Отначало всичко беше много странно за мен, понеже не съм идвал от близо година. А и тогава си бях бебе. До обяд успях да се окопитя и вече вършеех из апартамента. Излизахме и два-три пъти из морската и разбира се пипнахме морето. Видяхме се с Нели и Ицо, както и с децата им Ния, Теа и Кристиян. Голяма забава падна с тях. С Евгения не успяхме да се засечем, тъй като била някъде из планинските чукари. Със съседката обаче и разбира се леля Райна не пропуснахме да се видим. Голяма радост, голяма олелия. Щяха да ме изядат.

За други клюкинки не се сещам. Бърборя все повече, а за магариите да не споменавам. Новият ми номер е да изключвам микровълновата печка, когато мама я пусне, най-често за да ми топли храната.

Това, което е най-хубаво, е че зимата свърши и от тук насетне следва хубаво време. Сега този уикенд ще се разхождаме по два пъти на ден (все пак трябва да има и следобеден сън) и ще си играя на катерушките в парка. Само да добавя, че в неделя сме канени на пита. Или поне така разбрах. Наскоро, преди месец и половина на Кики и Пресиян се роди второ момче и сега сме канени на гости. Много съм радостен, понеже толкова малко бебче не знам дали съм виждал.

Засега не се сещам за друго. Поздрави и до скоро.

Рожден ден

Да, да, да. Знам, че много отдавна не съм се вясвал, ама пусто време. Все не стига. Ето сега смятам да дам малко отчет.

Най-важното е, че точно днес имам рожден ден. Ставам на година и половина. Мисля, че вече рождените дни ще ги отбелязваме през половин година. Имам самочувствие, че съм млад господин и това броене по месеци не ми се нрави. Сега за подаръците. Не са никак много, но все пак да отбележа. Мама ми подари един магнит за хладилник с моята зодия. Много ги обичам тези магнити, но за съжаление са ми много нависоко и рядко си играя с тях. Другото е една много малка летяща чиния, която се навива на пружина и след като се пусне се върти като пумпал. Разбира се на земята. Преди малко бяхме и долу в галерията Котка и Котка и от там получих едно малко дървено пумпалче.

От началото на месеца баба е тук (а в момента за няколко дни и прабаба) и ще остане до края на месеца. С нея се гледаме, тъй като вече и мама ходи на работа. От начало когато мама и тати тръгваха на работа сутрин бяха големи драми. Много плаках и се тръшках, но да ви кажа честно вече въобще не се трогвам, когато те излизат. Отивам до коридора, махам им за чао и си се прибирам в хола. Работа си имам достатъчно. Или си гледам телевизия (най-често рекламите – луд фен съм им) или премествам играчките от един кош в друг или обикалям като някакъв шаман из стаите и пляскам с ръце. Много често ходя и „на гости” у дядо в северната стая. Той все ми повтаря, че няма нищо ново, но това мен не ме удовлетворява кой знае колко.

Някои от номерата, които погаждам на мама и тати (по-скоро на баба) – наскоро открити от мен магарии. Най-обичам да отварям хладилника. Нищо ново. Напоследък обаче забелязвам, че малко преди да затворя вратата му вътре става тъмно. Тоест лампата изгасва. Дърпам пак вратата – тя светва. Е така 4-5 пъти и тати е вече ядосан. Усещам някаква връзка между това къде точно е вратата и кога изгасва лампата. И съвсем скоро ще я установя. Дано дотогава тати да не е заключил хладилника. Друг любим номер е да взема едно от кафетата 3 в 1 и да разлистя каталога на Метро. По някое време откривам вътре рекламата на въпросното кафе и започвам с радост да викам „куа куа”. Така викам и сутрин когато мама ме повика в кухнята за да ми покаже как се зарежда кафеварката. Същата дума използвам и за кола, но ако видя коли от прозореца, които си минават долу на улицата, най-често викам „буууууу”. Преди да преминем към лингвистичните ми способности нека вметна още две магарии. Отскоро имам желание да пия вода като големите – в чаша. Но понеже никой не ми дава се налага аз да си я сипя. Това правя като от моите шишенца капка по капка изпразвам (буквално я изтърсвам) водата в една малка стъклена чаша. И за последно да спомена, че вече дори помагам. Когато трябва да се сложи масата за вечеря – тати ме натоварва и изпраща към хола. Там най-често ги давам на баба и тя ги подрежда. Стават и гафове. Онзи ден реших да помогна на тати в тоалетната (само той ме допуска при себе си там), подавайки му тоалетна хартия, но явно по погрешка съм взел една от превръзките на мама и му я подадох. Доколкото разбрах не я е използвал и се е обслужил сам ;-)

Друга тема е детската ясла. Не знам дали споменах, но вече е твърдо решено. От началото на април започвам да посещавам ясла. Всъщност още от последната седмица на март ще е така. Но до началото на април ще ходя само за по няколко часа, максимум половин ден. Идеята била да свикна. На първо време ще посещавам една ясла в Младост, в близост до работата на мама и тати. Но са ми обещали, че възможно най-бързо ще ме прехвърлят тук в районната. Грехота да ходя по чужди квартали. Точно пред нас има ясла, а две кооперации в страни място за мен (дори и като потомствен софиянец) няма. Тати ходи, занесе снимки, че той е бил в тази градина. Накрая обещаха, пък да видим. В следващите впечатления, споделени тук ще дам повече подробности как е – вече с компания.

Сега докато баба е тук не мога да се оплаче, че ми е скучно. Тя много се занимава с нея, но и аз се забавлявам с нея. Стига времето да е хубаво излизаме всеки ден следобед и най-често ходим в парка Заимов. Любимото ми място там е на някои от детските кътове. Има люлки, пързалки и други игрушки.

Това е засега. Следващото включване ще е по-скоро. Тогава ще дам повече информация за развитието си, както и първите си впечатления от яслата.

До скоро.

Честита нова година

Ето ме отново в началото на 2010 г.

Ето така си отмина не само 2009, но вече и половината от първия месец. Аз докато се наканя да попълня дневника и … ихуу … времето лети ли лети.

Като за начало нека започна с изминалите (вече отдавна) Бъдни вечер и Коледа. И разбира се с подаръците от Дядо Коледа. По традиция прекарах празниците в къщи в компанията на мама и тати, баба и дядо и прабаба. Дядо Коледа го изпуснах, тъй като е дошъл през нощта, защото едва на другия ден (Коледа) получих подаръците. А те са: маракаси и ксилофон, както и едно дървено пате с дълга дръжка и пляскащи крака, което трябва да бутам. Не намирам голям смисъл в това занимание, но … карай. Отделно получих малко дрешки и разбира се парички. Малко след Нова година получих и още подаръци. Жуж ми подари един страхотен лигавник, чорапки и една гумена жабка за баня. Няколко дни по-късно Елена (от Германия) донесе суитчер, някаква игра и плюшен динозавър.

Новогодишната нощ не бе толкова вълнуваща. Бяхме си вкъщи и пак по семейному. Аз се бях оттеглил в покоите си, но малко преди полунощ, като по часовник се събудих и за разлика от миналата година, този път и аз посрещнах следващата година.

По темата още бих прибавил и тегленето на късмети. Баба беше направила домашна баница в последния ден от годината и поради липсата на кръгла тава (нашата беше заета с баклава, а тази тати я взе от съседа Ли) използвахме правоъгълна. Решихме да има за всеки по два късмета, общо 12. Второто парче, което беше за мен бе изядено от Жуж, която дойде на 02 януари. Е, не и се сърдя. Все пак с подаръци дойде. ;-) На закуска на 01 януари завъртяхме правоъгълната тава и се настроихме за изненади. Късметите се паднаха както следва: на мен парата (тати веднагически я покри в касичката ми); мама изтегли късмет и здраве; тати – неочаквана печалба и пътуване; на баба се падна нова къща и нови начинания; дядо изтегли любов и успешна кариера (поздравления – на тези години) и за прабаба остана учение и веселба (за учение не се учудвам, ама за веселба не знам, сигурно аз ще трябва да отговарям за товаJ). Новата кола се падна на Жуж.

Друго важно от последните дни на минала година е последната консултация при леля доктор Шопова. Това беше преди по-малко от месец, да бъдем точни на 22 декември, като предишният преглед беше на 15 септември. Резултатите са както следва: ръст (да не го наричаме вече дължина) – цели 80 сантиметра (5 см. напредък от последното мерене или 30 от раждането). Тегло – 11 кг. и половина (вече ме мерят с дрехите, отчете точно 12 кг.). Това са си цели два килограма, двеста и шестдесет грама повече от последното мерене (8. 66 кг. от изписването или 8.5 кг. от раждането). Обиколката на гърдите е 51 см (14 см. повече от раждането), а тази на главата не я измерихме.

Докато сме още на здравна тема. Един ден преди Новогодишната нощ се ударих в един от столовете. Това не бе фатално. Фаталното бе, че си прехапах езика. И то как. Едно парче буквално едва да се откъсне. Висеше и се клатеше. На тати едва не му прилоша, а мама плака и се вайкаше. За късмет нямаше много кръв и това поуспокои нещата. Добре че баба я нямаше иначе щеше да получи удар сигурно. Само прабаба беше, но тя хладнокръвно прие нещата. Мога да кажа, че едва последните два три дни се оправи и зарасна. Засега има все още малък белег, но дали ще си остане така, не знам. Лекарства не съм взимал, само някаква течност, лайка пих.

Толкова за статистическите изследвания и здравословното ми състояние.

Друго интересно е наближаващият (утре) рожден (и имен) ден на тати. Логично това е на Антонов ден. Доколкото знам тати навършва Христовата възраст, ама той все спекулира с възрастта си и е трудно да му хванеш дирите. Прабаба е направила торта, но аз най-вероятно пак ще се размина с хапването. Чух и за някакво кокосово руло, специалитет на прабаба, който ще е за колегите. Но тези шоколадови и сладки неща – засега само ги чувам. Само обикновени бисквитки ми дават и то рядко. Големи злодеи са нашите. ;-)

Последните дни дочух и нещо за някакви детски градини, ясли, гледачки. За какво точно става дума, не схванах. Може би нещо ми готвят, пък да видим.

В следващите записки ще дам повече яснота относно белите, които най-често скроявам на мама и тати, за езиковото ми развитие и някои други клюкинки. :-)

Това е засега. Ако има нещо специално и интересно – веднага ще докладвам.

Поздрави и до скоро.

Първи стъпки

Леле леле … как си тече времето. Колкото повече раста толкова пожече времето не ми стига. Ето сега например, за дневника се каня от две даже и три седмици да пиша. А толкооооваа много неща има за разказване.

Нека за начало започна с най-важната новина. А тя е, че вече ходя и то стабилно. И още по-важното е, че го правя с кеф. Предпочитам да лазя само когато тати се прибере и аз бързам да го посрещна. За статистиката може да се отбележи, че първите стъпки направих на 16 ноември, а два дни по-късно бяха и първите по-солидни крачки. Според тати, дори цял преход.
Да се върна на самия прощъпулник, който беше на 29 ноември. Бяхме поканили Пресиян и Кики (с Боби, който се оказа на възрастта на Божена – 4.5 г.), Светла и Райчо (разбира се с Ники), Неделина и Станислав (с Божена), както и колежките на тати – Кони и Ина. Плюс Моника и Слави. Да отбележа, че имаше и две бебета, които още бяха в коремите на мамите си – на Кики и Мони. Разбира се и прабаба беше.Тя направи две питки. Едната я търкулнахме (аз трябваше да я гоня, ама нещо не стана). Другата беше за гостите. Мама се беше постарала със страхотни кремове и хапки. Сега за по-важното – предметите. Пред леглото бяха наредени апарат за кръвно (здравен работник), дебитна карта (всичко, свързано с финанси), книга (за писател, журналист и всичко, което е с езиците), калкулатор (за инженер и учен), молив (за архитект), компютърна мишка (Информационни Технологии), палитра за бои (художник), CD с класическа музика (за музикант), черпак (за готвач), клещи (за майстор и техничар) и огледало (артист). Впоследствие Слави добави и една полицейска кола (която бе подарък за мен), която е символ на пазител на реда. И така търкулнаха питката по една кърпа в посока по-горе изброените предмети и аз уж да тръгна след нея. Аз обаче бях много уморен и тръгнах лазейки. Директно набарах калкулатора. Без миг колебание. Вдигнах го и доста го държах, даже и смятах нещо май. После пипнах и поогледах книгата. Реших, че не представлява интерес за мен и отново се заиграх с калкулатора. След което взех молива и в ръка с него взех и разлистих книгата. После поопипах и други предмети, но то беше за съвсем кратко. Явно ще ставам инженер или нещо от сорта на учен. Това по тази тема.

Една друга също не толкова маловажна тема е яденето. Аз отдавна съм на обща храна, но от скоро започнах и някои глезотийки да си похапвам. Вчера за първи път опитах цитрусов плод. Мама направи някакъв бъркоч от мандарина, банан и киви. Много приятно беше. Освен при плодовете напредък има и при лакомствата, като солети. От прощъпулника насам редовно обичам да си хапвам солетки. Е, не чак толкова често – една до две на ден. Разбира се мама преди това е махнала солта. Също така вече може да се каже, че и хляб ям. Много го обичам. Освен народната музика, малки парченца хляб също помагат когато не искам да си ям яденето. Което всъщност е доста често.

Относно игрите и лудориите. Вече и самият аз не знам какво правя и струвам, но непрекъснато имам някакви синини. Сега имам едно синьо-зелено петно на бузата вече цяла седмица. Отделно по челото имам поне една синина. Всъщност надали има нещо за учудване след като продължавам с демонстрациите, блъскайки си главата вече не само по паркета, но и по вратите. Разбира се това се случва само в краен случай, когато мама или тати много, ама много ме ядосат. Щях да забравя. За капак си обелих носа миналия уикенд и чак сега паднаха и последните малки корички. Не е за пренебрегване и това, че дори устната успях да си сцепя. Това беше още на 28 октомври, ако не се лъжа. Паднах върху дъската на леглото и … малко кръв.

Друго, което бих желал да споделя. Предпоследната неделя цял ден маахме гащи напред назад и успяхме да направим три гостита. На 06 декември моят добър приятел Никола (на Светла и Райчо) стана на две години. Ходихме на страхотно парти в една къща, която си е нещо като детска градина, детски кът и занималня. Имаше и две симпатични каки, които се занимаваха само и единствено с нас. Много добре се справиха, но въпреки това, аз си заспах най-безцеремонно в една детска палатка и то по средата на партито. Шумът на околните (предимно крясъците на другите деца не успяха ни най-малко да ме смутят). От познатите ни бяха само Неди и Божена, както и Дарина и Георги Куневи с бебето (Борис), което бе само на месец и половина. Също така имаше още две момчета на възрастта на Никола. Освен много много игри имаше и торта. Мама и тати също се забавляваха и останаха много доволни. Аз също си прекарах страхотно, тъй като си поспах.

След рождения ден на Никола, който всъщност празнуваше и имен ден се
отправихме на разходка към Южния парк. Времето обаче беше доста ветровито и затова мама и тати решиха да купят само нещо от магазина и да се отправим към Неди, която ни покани на имен ден в новия си дом в Бояна. Преди това обаче се отбихме за малко до прабаба, за да оставим някакви чинии. Там Никол (на Сони, първи братовчед на тати и Ани) освен, че имаше имен ден, бе и кръстена същия ден. Сони видял тати и ни покани. Постояхме около час-два и тръгнахме за Бояна. Там стояхме до вечерта, когато аз вече бях много изморен и принудих мама и тати да се прибираме.

Общо взето това е засега. В събота живот и здраве баба идва от Варна и ще поседи малко у нас. Мама и тати пък са на „Зорба гъркът”. Така че – да се готви баба. Приготвил съм и една торба с изненади. Наближават Коледа и Нова година, когато ще се съберем пак в къщи. Времето също заприличва на зимно, след като последните два-три дни дори и снегът се задържа. Пък и си е студено.

Ако има нещо ново – ще докладвам.

Поздрави и до скоро.

Чао моренце, до догодина!

Здравейте, здравейте на всички. Знам, че не съм споделял скоро каквото и да било, но както знаете прекарах едно дълго и страхотно лято на морето. Цели два месеца бях във Варна (заедно с мама и баба) и едва онзи ден си дойдохме. Вече съм в къщи и се подготвям не само за първия рожден ден, но и за прощъпулник. Толкова неща имам да докладвам (както всеки път), че направо не знам от къде да започна.

Като за начало нека кажа, че за първи път не се чувствам добре здравословно. С други думи съм леко болен. Така казва мама. Тати го приема по-хладнокръвно и смята, че засега успешно се боря с бацилите, донесени от Варна. Мама и тати също се върнаха болни (затова сега тати е в болнични), но за късмет те оздравяха. Аз не бих казал, че съм болен, но имам някакви наченки. Вчера повръщах два пъти, а днес един път. Имам и малко разстройство. Другите симптоми са, че ми се спи повече и липсата на енергия. Предвид смяната на климата може би е нормално. Днес ще ходим при лекарката на преглед и да видим какво ще каже.

Сега малко по-весели и интересни неща, случили се последния месец. Веднага след пристигането на тати при нас, ходихме на кръщене. Беше на 16 август, а кръстен бе моят приятел Никола (На Светла и Райчо). С него вече добре се познаваме, тъй като ходих на неговия пръв рожден ден, както и на прощъпулника му. Кръщенето бе в една малко, но страхотна църква в центъра на Варна – Св. Архангел Михаил. После големите ходиха на сладкарница, а аз успях само едно пюре да „намажа”. :-)

По темата ядене. Сега в момента може да нямам апетит, но по принцип съм си голяяяям гладник. За отбелязване е, че тати започна да ме глези с големи попари на закуска. Вместо обичайните две сухарчета той слага по три. Увеличава и дозата сиренце и масълце. Абе .. вкусотийка. Мама го скастри и той намали сухара на две и половина. Сега обаче като тръгне на работа отново мама ще отговаря за попарката и да видим как ще е ситуацията. Освен попара си продължавам с пюретата от всякакъв тип. Мама често ми правеше пасирани домашни плодове и зеленчуци, примесени понякога с бисквитки. Много вкусно. Друго си е домашното. Сега дочувам за някаква кухня, но не знам още за какво иде реч.

А иначе за Варна – прекарахме си чудесно. Ходихме често на плаж (особено и тати когато бе с нас) и дори и аз се къпах. Разбира се в моя си басейн. Морето нещо не ми се понрави много. Имаше едни големи вълни и се блъскаха силно в краката ми. Предпочитам си на топличко в моя водоем. Толкова го бях заобичал, че когато ме извадеха направо се цупех. Дори един път се разплаках. Освен мноооогото разходки из града (и най-често) в морската се находих и на гости. То не бе Евгения, не бе Жасмина. Запознах се и с нови каки (Радослава, козметичката на мама; Георги, Юлия и тяхната принцеса Сияна, както и с Иглика и Валя), дори ходихме на гости на леля Пепа и чичо Георги в Тополите. Често бяхме и на вилата, където също гъмжеше от гости и понякога ставах разноглед. Всички само на мен обръщаха внимание и ми се лензеха. Тук е мястото да споделя, че получих и доста подаръци. За рождения ден получих от Жуж едни страхотни пантофки. Малко по-рано, понеже тя замина за чужбина. От Мари (която гостува в апартамента) – джинсов гащеризон, тениска и играчка. От Меги (колежката на мама) гащеризон (донесен от Лас Вегас) и играчка. На вилата бяха Ели и Златко, която ми подариха костюмче, топка и балони. От леля Пепа и чичо Георги – две костюмчета. От леля Дари (също от Тополите) – блузка с дълъг ръкав. За капак малко парички. От леля Дари (сестрата на баба), чичо Мони и Сашо (от Русе); от леля Донка (сестра на дядо от Варна), чичо Георги и Живко; от леля Ана. На всички вас хиляди благодарности. На последно, но определено не по важност остана леля Райна, която направо умира за мен. Толкова много ме обича. От нея имам куп надуваеми и не знам още какви играчки. Вече ги забравям. Разбира се и от баба купища с дреболии. Ако съм пропуснал някой – то е неволно. ;-)

За последно може би остана да спомена и някои постижения от моя страна. Като започнем от това, че вече от близо два месеца всеки ден сядам на гърне за по около 10 минути. Резултати не закъсняват. Освен, че пишкам често на два-три пъти (първия път беше на 17 август) успях да пусна и нещо друго. Мисля, че се сещате за какво иде реч. Относно лазенето – всеки момент ще проходя. Понякога успявам да се изправя сам, но най-често с помощта на мама и тати. Иначе пълзя, лазя като торпедо. Сега обикалям апартамента като торпила. Понякога мама тича след мен с класическите (Дамян не там, мръсно е там и др.). От всичко най-обичам врати и шкафчета (да отварям и затварям) и чанти. Умирам да ровя по чантите и да вадя нещата. Особено в бабината. Все и набарвах портмонето и вадех карти и пари. Много обичам и топки. Не знам дали споменах, но баба ме научи на две думи – топка и костенурка. Сега у нас е пълно с разпилени играчки по пода. Направо се чудя тати (известен с прозвището Монк) как още не е полудял от тази неразбория. :-)

Ами това е май за сега. Други точки не съм си набелязал за докладване. Ако има нещо – ще се включа извънредно. Най-вероятно след рождения ден, живот и здраве.

Поздрави и целувки.

До скоро.

Морски поздрав I

Здравейте от слънчева и гореща Варна. Бих казал, че е повече от жега дори. 40 градуса. Типично за отпускарите моя милост също реши да отдъхне на морето! Нали съм наполовина морско чедо. ;-) Сега да разясня по-подробно.

Преди три седмици (неделя, 5 юли) дойдохме с мама във Варна, където баба вече припадаше от нетърпение да ни посрещне. По-интересното е, че пътувахме със самолет. Това бе и моето първо пътуване със самолет. Разбира се изключвам от статистиката полета до и от Прага, когато още бях в коремата на мама. Интересните моменти около пътуването бяха по-скоро на самото летище в София, където отказаха да вземат багажа, който бяхме приготвили. Един голям и един малък куфар. Наложи се тати да ги прати по влака и още същия ден вечерта той бе при нас. Самия полет “пропуснах” меко казано, понеже заспах още в началото и се събудих чак във Варна. На летището ни посрещна Нели (тук е мястото специално да и благодаря, че дойде толкова рано) и така както в 07.00 ч. бяхме в София, 08.15 ч. бяхме вече при баба. Тя направо ахна с класическото “колко е пораснал” и куп суперлативи и комплименти. Общо взето това е за пристигането.

Иначе като изключим липсата на тати си прекарваме чудесно. За съжаление е ужасно горещо (до днес) и не можахме да ходим всеки ден на плаж. На разходка обаче сме всеки ден. Когато ходим на плаж сме или с Евгения или с Жуж. Един път бяхме и с Нели. На плажа … аз се дзверя що е то пясък и се опитвам да си “играя” с него. И сега внимание – нещо за морето. Ами ще си призная. Страх ме е . Мама ме цопва, но аз си дърпам краката нагоре. Водата е приятна, но мен си ме е страх. Може би сега, когато дойде тати ще успее да ме прилъже. :-)

Нещо, с което обаче мога да се похваля. Вече пълзя. И то сериозно и много професионално. Тук в хола ми разчистиха терена (изключвам това, че вчера донесоха някакво сгъваемо легло, на което щял да спи Боби) и аз само обикалям стаята. Ако ми писне – просто си сядам съвсем нормално и се забавлявам с нещо. Сутрин, когато се събудя и ако мама още спи пак така. Няма да я будя я. Преди пролазването успях да се отбележа и с друго от “репертоара”. Да правя Боц. Мама ми подава пръстче и аз и връщам пръстче. Тоест правя Боц. Също мога и да махам. Но … това са вече стари трикове, отпреди близо месец. Сега щом дойде тати – веднага ще му демонстрирам уменията и магариите си. :-)

Друго интересно е, че вече ям попара. Ами – голям мъж съм. Сутрин мама ми прави попара с масълце и сирене. Разбира се и със сухар. Пюретата продължават да присъстват в менюто ми, както и кърмата. Два-три пъти на ден си цоцвам. Много обичам да цоцам ;-). Често ям и екологични пюрета, които мама ми приготвя с круши от вилата. Домашни демек. Малко се пооаках от тях, но са много вкусни. Най-важното е, че ям всичко. И то солидно. Ами на тати съм се метнал. :-)

Утре, неделя живот и здраве рано сутринта ще дойдат тати, прабаба и Боби. Ще са само една седмица, но тати средата на август пак ще дойде. Тогава за две седмици. Прабаба е идвала за последните над 20 години един път и то за съвсем кратко. Варна си остава нейният любим град, в който е живяла преди има няма 75 години. Четвъртък ще отскочим до Златни пясъци, където тати има среща с колега от Хюлет-Пакард, но от Букурещ. Ще се видим с Андрей-Каталин, който е от АТР отбора. Тези, които правят сметките на клиентите. Разбира се ще поседим и на вилата.

Щях да забравя. Евгения е толкова очарована от мен и вече два пъти ме похвали пред мама, колко добро момче съм. Каза и (и то два пъти), че ако и нейното ще е такова веднага го ражда. Тати на свой ред отвърна, че такива добри деца само той ги “прави”, но вече е зает. Виж предложи на мама да компенсира Евгения, с още едно. ;-) … Тати!

Друго засега не се сещам. В следващия доклад ще има повече пикантерии, които тати грижливо ще въведе. Сега, когато се видим той ще запише и малко снимки, които ще качим.

Поздрави и до нови срещи.

Забравихме се

Толкова време мина откакто не съм се „отбелязвал” в дневника, че още малко и ще се забравим. Толкова вода изтече и какво ли не се случи през това време, че се чудя от къде да започна.

Нека започнем с физическото развитие. Вече два пъти ходих на консултация, за които не съм споменавал. Първият път беше на 01 юни. Това си беше консултацията за месец май, но ние просто не можахме да отидем в срок. Та данните от тогава са следните: килограми – 7.230 кг. (630 гр. наддаване или 3470 гр. от изписването); размер: 71 см. и половина (три сантиметра повече или 21.5 от изписването); обиколката на главата си е 43 см., колкото и по миналия месец (7 сантиметра от изписването) и 45 см. на гърдите (1 см. повече от март или 8 см. от изписването). Второто ходене на преглед беше в петък, 26 юни. Данните са както следва: тегло: 7.750 кг., което си е 520 гр. за няма и месец (3990 гр. от изписването); ръст: 73 см., сантиметър и половина повече (23 см. от изписването); обиколката на гърдите си е същата 45 см., а на главата е с 1 см. повече – 44 (8 от изписването). Лекарката се опита да ми преслуша гърдите, но аз и блъсках ръцете и направо ги отстраних. Тя бе леко възмутена, че съм се отбранявал. За наказание ме нацелува.

Друга тема от подобен род е езиковото ми развитие. Не знам дали съобщих, но още на 16 май в 22.46 часа изрекох за първи път съвсем ясно думата „ма-ма”. Та-та и да-да казвам по-често, но вече и мама може да се радва на внимание. Последните няколко дни изказвам и срички като ам ам и ям ям. Може да се прибавят и такива като не-не и дори дай-дай.

Не знам дали е нужно, но да спомена още веднъж колко много обожавам своите крачета. Използвам ги не само за смучене и игра, но и за чесалка. Точно така. С тях чеша някои (или всички) от своите шест зъба. Както вече знаете имам цели 4 зъбета отгоре и само 2 долу. Много обичам да ги чеша с каквото ми падне. Тати е специалист по това да ми дава предмети, с които НЕ би трябвало (поне засега) да си чеша зъбетата. Например маркер (успях да го отворя и да се оклепам в зелено), тубичка дефламол (пробих я и си намазах небцето с дефламол), пакетчета захар и други боклуци. Най-много обаче обичам списанията на тати. И то не за да ги чета, а за да ги разкъсвам. Направо съм станал едно зверче. J

Друга тема, по която често пиша е тази за подаръците. Не мога да се оплача от липса на такива. Този месец беше направо пиков. Пощальонката се отказа да носи пакетите тук и минава само за бележките. Тати също се включи и то доста успешно. Предимно дрехи за лятото получих и малко играчки. За деня на детето, който чествах за първи път, получих една нова много хубава парцалива крава. Малко е странна, понеже е на кръпки, но тя е от тези алтернативните играчки. Тези от пощата също са вдигнали ръце от нас. Тати ходеше на ден по два пъти и служителките му предложили да му дадат достъп и сам да си превежда парите.

И сега идва ред на може би най-важното – а именно почивката. Не че нещо съм се преуморил, но заминаваме на почивка. Още няколко дни и живот и здраве ще се пека на плажа. В неделя заминаваме с мама при баба. Тя ни чака с нетърпение и доколкото разбрах вече брои минутите. Смятаме да поостанем около два месеца. Тати ще ни посети в края на месеца за седмица и края на август за две. Има планове и прабаба да дойде до Варна.
Ето защо не знам кога пак ще се включа в дневника. По-скоро мама ще докладва на тати (доколкото мога и аз) и той ще води записките.

И сега може би най-важната новина: днес на 01 юли имам имен ден. Това е първият, който официално празнувам. Този, прекаран в коремата на мама няма да го броя. Заради лошото време обаче мама и тати най-вероятно няма да се почерпят. Но аз получих вече безброй целувки.

Според някой Дамян празнува имен ден и на 1 ноември. Аз обаче предпочитам днес да го празнувам.

Ето тук да припомня откъде идва името ми:

ДАМЯН - укротител (от гръцкото daman - укротявaм) (евр.победител). В гръцката митология Дамян бил младеж от град Сиракуза. Неговият приятел Питий бил осъден на смърт от владетеля Дионисий Млади и последното му желание било да иде в съседния град да се сбогува с близките си. Дионисий се съгласил, но при условие, че Дамян остане като заложник и бъде екзекутиран ако Питий не се върне. Дамян се съгласил без колебание. Всички освен Дамян били учудени, когато Питий се върнал да понесе наказанието си. Дионисий бил толкова впечатлен от това приятелство, че помилвал Питий и сам станал техен приятел. Името е носено и от християнския мъченик св. Дамян, убит заедно с брат си Козма. Тяхната памет църквата почита на 1 юли.

Дамян и Козма били братя-близнаци родени в християнско семейство през III в. Двамата били лечители, които не приемали пари за услугите си и затова били наречени "безсребърници". Тъй като по този начин те популяризирали вярата си, били хванати от местния владетел и след като отказали да се отрекат от вярата си, били екзекутирани.

Друго за сега не се сещам. Ако има ще докладвам и то при първа възможност.

Поздрави и до скоро.

Пътешественик

Е крайно време е да седна и да драсна някой ред за пътешествието, което с мама и тати успяхме да осъществим … миналата седмица.

Директно към темата.

Във вторник миналата седмица тръгнахме в посока Пловдив. Имахме вече резервация за три нощувки в семеен хотел „Венци”, село Дряново. Това е точно след гр. Лъки, Асеновград. Но за селцето малко по-късно. Като начало се отбихме в Пловдив. Там тати има братовчедка, с която не са се виждали има няма 15 години, та така. Срещата обаче отложиха за след почивката, т.е. на връщането за София. Та в Пловдив направихме една разходка и обядвахме. Беше доста горещо и затова се отказахме да посетим стария град. След като хапнахме минахме през един страхотен парк и после поехме към Асеновград.

Село Дряново е малко след Асеновград (36 км.) или веднага след Лъки. На 1000 метра надморска височина е и определено не е от най-населените. Но е страхотно. Чист въздух, тишина, спокойствие и много любезни хора. Много ми се радваха. Та … пристигнахме точно на свечеряване, настанихме се и се разходихме за 15 минути. После мама и тати хапнаха в кръчмата, която си е към къщата. Малко предистория. Мама и тати доста време (типично за тях) се чудиха къде да ходим на почивка и все не могат да решат. Накрая срещнахме една приятелка на мама (Калина) и тя вика: „Ама как! Ние по два пъти в годината ходим там. Семеен хотел Венци. Това е за вас! Има и Интернет” (за тати). И без да се колебаем решихме (в мн. ч., понеже аз непрекъснато да-да-ках) – отиваме там. Малко семейно хотелче с 5 стаи. Ние избрахме най-голямата, понеже трябваше да сложат и моето легло (за него в другия разказ). Много чисто, уютно и приятно. И разбира се – безжичен Интернет. J

В сряда решихме да отложим ходенето до Кръстова гора за следващия ден (просто защото станахме почти към обяд). Обядвахме (само в семейната кръчма се хранихме, по-скоро мама и тати. Аз най-често под открито небе хапвах) и поехме нагоре към планината. След близо час (аз съм в кенгуруто при тати) ходене (по-скоро катерене) стигнахме до страхотна поляна. Там ударихме по една глава. Поспинкахме с тати, а мама ни е снимала тайно през това време. ;-)

В четвъртък, речено-сторено, се запътихме към Кръстова гора. Това е една местност в сърцето на Родопите, за която се смята, че има някаква сила, благодарение на която хората се пречистват, изцеряват и обнадеждават. Ние отидохме в работен ден (и за щастие) и не се смесихме с тълпи от хора. Имаше 5-6 посетители само. Местността добива популярност последните 10-15 години и затова дори малко се е комерсиализирало. Представлява една църква и след нея по шест малки параклиса (за дванадесетте апостола) от ляво и дясно – така до върха, на който е Чудотворният кръст. Беше страхотна жега и аз честно да си кажа си поспинках малко. Мама и тати пообиколиха, разгледаха, дори си купиха нещо. Преди да заспя обаче посетихме самата църква „Св. Троица”. Страхотна е. Там горе нямаше какво да се обядва (за мама и тати, понеже аз омаах цяло пюре там) и тръгнахме да си ходим, и затова решихме по пътя за с. Дряново да направим някъде отбивка. Е направихме я почти веднага. Едно съвсем обикновено крайпътно заведение ни примами. Заведение е силно казано, понеже представляваше голям фургон с изнесени масички. Мама и тати си хапнаха чудесно, а аз се забавлявах със сервитьора, който само щъкаше напред-назад, тъй като все нещо забравяше да донесе. Въпреки, че бяхме единствените му клиенти. Беше много мил чичко. Накрая ни пожела всичко най-хубаво и Бог да ни пази. Привечер седнахме на по кафе в Лъки. Там направихме един тегел на градчето, спирайки се и в един магазин, от който ми купиха доста подаръци. Мама и тати пиха по кафе и се прибрахме за последната трета нощувка в село Дряново.

Петък беше плануван като ден за прибиране. Решихме обаче да посетим още една забележителност. Чудните мостове. За целта обаче бе по-удобно да спим в едно друго селце, което е по-близо до въпросните мостове, защото на връщане пътят за Пловдив е директен, а иначе трябваше да се отбиваме. Речено-сторено. Спряхме се на село Студенец. Първоначално идеята ни беше за прословутото село Забърдо, но незнайно защо решихме, че Студенец е по-близо до желаната цел. Направихме си сутринта резервация и тръгнахме. При табелата Студенец 7 км. отбихме и тръгнахме по пътя, който не беше в много добро състояние. Има няма 2 км. да сме изминали и пътя свърши. Няма път. Има някаква пътека, но камениста. Тати се усъмни в навигационните способности на мама (не че и няма защо), но и се довери. На петия километър и двамата решиха, че това не е пътя. Боби, прости ни, че минахме 3-4 км. по това подобие на път. Обратно. Десетина километра след въпросната проклета отбивка имаше по-цивилизована такава и разбира се с табела Чудните мостове и Забърдо. На едно място се раздели пътя за Чудните мостове и за с. Забърдо. Оказа се, че първоначално желаното от нас село е съвсем наблизо. Мама и тати се почесаха по главите и тати отмени резервацията за с. Студенец и направи нова (за щастие, ще поясня защо) за село Забърдо. Запътихме се за прословутите мостове и се успокоихме, че всичко е наред. Има няма пет километра и пристигнахме.

Чудните мостове са наистина нещо забележително. Представляват два естествени мраморни моста, разположени сред вековни иглолистни гори, извисяващи гордо снага над водите на река Айдарско дере. Този уникален природен феномен заслужено си е спечелил името “Чудните мостове”, а от 1949 г. е обявен за защитена територия.
Още при пристигането ни (нападайки ни един за паркинг такса) двете работещи в комплекса лелки много ми се зарадваха. Не мисля, че бяха учудени от това, че мама и тати са ме помъкнали с тях (по-скоро другите посетители учудваха), и бяха доста любезни. Разходихме се из местността, катерейки се като млади козлета (не че тати не е такова) и накрая имаше едно подобие на кръчме. Имаше обаче ученическа група и ние отложихме обяда. На тръгване същите тези две лелки ни предложиха да опитаме по една Тиганица (или нещо подобно). Оказа се нещо между палачинка и мекица. Мама и тати омааха по една (съответно със сирене и сладко), както и по един айран. Мама го поразля леко, ама …. карай. След това приключение отпрашихме към резервираната къща за гости „Забърдо”. Голям мерак имаше тати за това село. То напоследък нашумя, не толкова с надписа си „добре дошли в Забърдо” (изглеждащ точно като онзи надпис над Холивуд), а с прословутото Забърдовско колело. То е подобие на Виенското, но според местните (оказа се, че такъв тип колело е имало и в други околни села) се е появило преди него. Една от функциите му е била за „задявка” на младите, като младежите са завъртали момите на него. Така са се печелели сърцата навремето. ;-)

След като оставихме колата (домакинката още я нямаше) се разходихме из селото. Мама и тати пиха кафе, аз ядох пюре, купихме си домашен току що изпечен хляб (който аз не опитах, разбира се). По-интересното беше, че видяхме и местният абитуриент. Разбира се, той бе единствен в селото. В интерес на истината беше доста по-възпитан от „софиянци” и не крещеше като обезумял и фукайки се, че може да брои. Явно повече от това (за разлика от софийските) е научил в училище. Освен това беше и облечен. И трезвен. Помотахме се още малко и накрая се прибрахме. Къщата беше страхотна. Собственикът идва всеки уикенд да си почива. Супер педантичен тип и голям чистник. Всичко лъщеше (за това си има и домакинка), всичко бе подредено, описано и обозначено едва ли не. Имаше си механа (снабдена с абсолютно всичко, дори повече от нашата кухня), в която мама и тати си изпържиха местни картофи и направиха салата. И таратор, разбира се. На сутринта собственикът беше сварил прясно мляко и нарязал малко сирене и кашкавал. Похапнахме (включително и аз) добре и поехме към Пловдив и София. Има няма десетина километра и точно преди Нареченски бани видяхме табела за село Косово. Тати беше чел за това селце и нямаше начин да го пропуснем. С мама си взеха по едно кафе от местната (и единствена) кръчма „Безгрижен живот”, след което направихме два-три тегела и си тръгнахме.

Следващата спирка (съвсем за кратко, само да хапна) бе Бачковския манастир, от където мама и тати понапазаруваха някое и друго домашно сладко. Тати взе едно специално за Кони (колежката му), която го заместваше за отпуската. В Пловдив отседнахме в същото бистро, както и предишния път. Този път бяхме с Росица – втора братовчедка на тати, с която не се е виждат от памтивека.

И така лека-полека, по живо по здраво се прибрахме късния следобед и малко след това цъфна Зоя (с която имахме уговорка). Тя настояваше да ни види, тъй като заминава за Чили и … нали се сещате, че скоро няма да си дойде. Аз не се сещам, но няма значение. ;-)

Само за протокола да спомена, че освен през градовете Пловдив, Асеновград и Лъки, минахме и през селата Дряново, Забърдо, Косово и Борово (точно пред, по-скоро под Кръстова гора). От забележителностите видях Чудните мостове, Джумая джамия Пловдив (страхотна е), Кръстова гора и минахме покрай Бачковския манастир и Асеновата крепост. Това бе за това пътуване. Не бе малко.

Чист въздух, тишина, спокойствие и приказни гледки. Така мога да обобщя. Това се отрази и на съня ми, тъй като спах без да се събуждам по 8-9 часа. Видях разни животни и много красиви цветя. И най-важното – с много радост и усмивки ме дариха, тези, които срещахме по пътя.

Това е за сега.

Поздрави и целувки.

Зъби, зъби зъби ….

Точно така. Каквото заглавието, такова и настроението. Напоследък съм доста кисел и дори ми става жал за мама и тати понякога. А за дневника - вече цяла седмица се каня да драсна някой ред за дневника и … така си лети времето. Представям си като порасна колко ли бързо ще лети. Времето де.

Та да се върнем на главната тема. А именно зъбите. За долните (все още са само две зъбета) бях споменал, но ето че вчера се показа и дългоочакваният горен зъб. Много ме измъчи. Цяла седмица се проточи неговото появяване. Мама и тати също се изнервиха и накрая ми купиха специален гел за венците. Дали ще помогне (за по-безболезнен растеж) не знам, но аз така или иначе се будя вече по един – два пъти.

Като изключим посещението на баба не бих казал, че нещо специално се е случило. Баба дойде преди две седмици, за да помогне на мама със „справянето и с мен”, както и с други домашни дейности. Идеята беше мама да е по-спокойна и времеви необезпокоявана, за да може да чете спокойно за изпита. Днес баба си тръгна и мога да кажа, че доста ще ми липсва. :-(

Всяка сутрин мама ме оставяше в нейни „ръце” и се забавлявахме. Говореше ми и ми „превеждаше” какво дават по телевизията. Отделно излизахме почти всеки ден на разходка, при това от тези дългите. Тук е мястото да кажа: бабо, благодаря ти много за помощта и времето, прекарано с теб. Надявам се скоро да се видим … вече на морска територия. ;-)

Може би тук е мястото да обърнем внимание и на мама. Тя не успя на изпита, но за щастие не е отчаяна и от сега събира сили да се готви за следващия. Истината е, че доста учи, но времето за подготовка беше твърде кратко. А също … дори за кратко не ме оставяше и винаги се грижеше с пълно внимание за мен. Да си призная и аз съм малко виновен, но мама не ми се сърди.

Следваща тема, за която отдавна не съм споменавал е физическото ми развитие. Тоест – поредният преглед при чичо (в нашия случай леля) доктор. На 30 април бяхме на консултация и резултатите са както следва: цели шест килограма и шестстотин грама (седемстотин грама в повече от преди месец или цели 3.760 кг. от изписването) за тегло и на дължина 68.5 см., което си е само половин сантиметър за последния месец (като че ли нещо е объркала сестрата). Другите мерки няма да споменавам – няма кой знае какъв напредък (според мерките на сестрата). Това беше за статистиката. Към тази тема нека добавя и лингвистичните си способности. Вече съвсем гладко казвам „да-да”, „ба-ба” и дори два пъти казах „та-та”. За успокоение на мама казх и веднъж „мна-мна”. :-)

За други интересни теми не се сещам. Насъбраха се едни празници, ама тати само на Деня на труда почиваше. Тогава ходихме всички вкупом у прабаба на обяд. Беше много вкусно. Щях да пропусна. В неделя ходихме на пазара. Не на пазар, а на Пазара. Женският пазар. Аз само малко успях да видя, защото мама и тати решиха с баба да ни курдисат да ги чакаме, далече от тарапаната и … интересната обстановка. Другият път обаче ще съм плътно с тях. :-)

Ами … май това е засега. Ако има нещо – няма нищо. Поздрави и до скоро.

В очакване на Възкресение Христово

Привет привет, скъпи мои (по)читатели. Така както аз раста като гъбка (както казва мама), така и информацията около мен и преживяванията, които искам да споделя растат главоломно. Направо се чудя от къде да започна. Дали от интересните случки или от първите за мен неща или нека карам просто подред. Аха и да забравя – ами днес имам и рожден ден, именно на този светъл ден.

Да започнем с интересните места, които посетих. Преди по-малко от седмица мама имаше рожден ден и както си му е реда ни заведе на почерпка. Интересното обаче беше мястото. На кафе и друг път бях ходил, но не и на чай. Това беше една страхотна чайна. На два етажа е и горе се влиза само по чорапи. Или получаваш пантофки и си седиш с тях. Сяда се на възглавнички … абе голям кеф. За съжаление ние се ориентирахме на долния етаж, където също беше приятно. Мама и тати пиха по един чай. Тати си взе чай “за активния мъж”, но както му обясни сервитьорът (който беше много сладък македонец) от него не се става активен, а е за активни хора. За да не си помислил тати, че ще стане активен :-). Разбира се имаше и за хапване. Тати обърна някаква зеленчукова яхния и отделно с мама си поделиха 5-6 сладки деликатеса. Прекарахме много приятно и за капак тати се сдоби и с подарък (да, на рождения ден на мама) – портмоне, в което всъщност имаше – чай, разбира се. И отделно малка книжка. Абе … кой като тати?

Така и така сме на тема рождени дни. Днес моя милост става на … 7 месеца. Цели седем месеца! За разлика от маминия, моя рожден ден няма да го отпразнуваме. Не само защото довечера е Възкресение Христово, доколкото разбрах един от най-светлите и важни празници, а по-скоро защото бях доста кисел. Дядо ми направи цяла фотосесия (разбира се с неговата апаратура – апарати на 30 години с лента, но правещи страхотни снимки). Първо позирах на леглото, после на стола за хранене и накрая в парка Заимов. Не знам дали съм споменавал, но дядо е много добър фотограф. Хоби му е от близо 60 години. Той остана доста доволен (заради доброто ми поведение), аз също (заради разходката и фотосесията). Така мина днешният ден.

Докато сме на тема излизания и преживявания. Преди два дни имах невероятно преживяване. Ходих до Софийска следствена служба. При това не само с тати, но и прабаба и леля Олга (сестрата на прабаба Таня). Три поколения. Само дето с хляб и сол не ни посрещнаха. Да внеса успокоение – никой от нас (нейсе пък аз) не е следствен. Просто бабушките се оказаха свидетели по някакво си там сложно за мен дело. Важното е, че аз се държах много достойно и следователката реши да ме прави неин колега. Част от разпита проспах, но поне чух в началото за какво иде реч.

Сега малко за мен. Онзи ден ми взимаха кръв и урина. По-скоро дадох урина. Разбира се с голяма борба, едва не се стигна до бой. След неуспешен опит от миналата седмица и още веднъж от онзи ден, мама и тати се бяха отчаяли, че няма да успеят да вземат заветната урина от мен. Слагаха някакъв си колектор, ама не става и не става. Едва накрая мама започна да масажира пикочното ми мехурче и да ми баят с тати някакви си глупости. На мен ми писна да им слушам молитвите и … се изпишках. После занесохме урината в медицинския център, където ми взеха и кръв. Напук на всички аз не проплаках. Измрънках 2-3 пъти, но общо взето се държах мъжки. Резултатите излязоха няколко часа след като ми взеха и кръв. Всичко е нормално и показателите са в норма. Мама ги прегледа и остана доволна. Ще ги покажем и на д-р Шопова.

Сега за успокоение на всички, както вече споменах веднъж – вече ям и каша. Не само това, ами вчера пробвах и пюре. Не съм очарован от него, ама да видим. Явно нямам голям избор. За зъбчето вече споменах. Само да добавя, че имам и второ. Много са сладки (не че съм ги видял, но така дочух). Мама само ми разчеква долната устна за да ги покаже на този и онзи.

Ами … общо взето това е засега. Не се сещам за друго, но ако има – ще докладвам.

Поздрави и до скоро.

Вече мога да се “зъбя”

Направо не знам от къде да започна. Дали от това, което ми се случва за първи път, от новите придобивки или от (макар и малката) смяна на режима. Или от новите ми постижения?

Ще започна с това, че мина и поредната консултация, на която ходихме във вторник (освен с мама и с Жуж). Беше кошмар. Пълно с народ, не ни обърнаха (достатъчно) внимание и за капак – не ме измериха правилно. Не съм бил наддал и моля представете си – дори съм се смалил! Как ли пък не. Просто е объркала. Ето защо за статистика този път няма да се отбележа. Просто остават мерките от миналия път. Получих и една (поредната) ваксина – този път против хепатит Б. Иначе … всичко си е наред. Дадоха указания на мама как да сядам и … дъра бъра сто чадъра. Толкова по тази тема. От нея ще направя преход към прословутото захранване. За успокоение на всички вече и аз бях захранен. Да, знам … крайно време беше. Всъщност само три пъти ядох някаква каша, два от които беше с кърма смесена, а днес я пробвах и с адаптирано мляко. Да си призная – вкусно беше. Мама и тати също я опитаха, като на тати му се догади. Разбира се аз продължавам да суча (нима мислите, че някаква си каша ще ме насити), но тенденцията е да намаляваме кърмата и да минавам освен на каша и на плодови пюрета. Доколкото разбрах плодовите пюрета засега ще ги отложим. Това е по темата. Забравих да кажа. Вече пия и вода. Не мисля, че е нещо особено, но щом трябва.

Сега да преминем към другите интересни неща. Например придобивките. Вече си имам стол за хранене. Тати го нарича кресло (или фотьойл), въпреки че няма и грам прилика с тях. Най-хубавото е, че столът е така направен, че е и като люлка. Тати си умира да си чете нещо (както винаги, разбира се) и с крак да клати стола. Е … от време на време надига глава и със сериозен поглед ме стрелва и започва … да ми се лигави. И така – столът е страхотен, с две табли и накланяща се облегалка. Зелено сив е на цвят (за да можело после и сестричетата ми, живот и здраве, да го ползват) и не е от лачена, хлъзгава мушама, а от грапавичък плат. За да не се хлъзгам. Другото ново е ваната за къпане. Тя е доста по-голяма от предишната и в нея вече ще съм седнал, а не както в старата – легнал. Освен това, както дочух, скоро вече ще ме къпят не в стаята, а в банята. Разбира се в моята си вана. Това е за покупките. Тати каза, че засега стига толкова. По време на криза трябвало да се стяга колана. Не знам това какво точно значи, но и по телевизията го чух.

Сега нещо интересно и може би с интерес следено. Вчера тати се похвали на мама, че е първият който е видял моето първо зъбче. Точно така вече си имам зъбче. Разбира се то е още много мъничко и се вижда само малко, но все пак е нещо. Аз не можах да го видя (въпреки, че редовно ме водят пред нещо, в което виждам себе си), но определено усещам. Е, мама и тати също усещат. ;-). Другото е, че вече мама и тати определено не ме намират в позата, в която са ме сложили в леглото. Въртя се буквално както си поискам. Те ме слагат хоризонтално, след десет минути съм вече във вертикална посока. Уффф, че сложни думи. Не знам дали вече споменах, но в следващия месец и половина фотосесията на моята скромна персона няма да бъде толкова богата. Причината е, че мама има да учи за сериозен изпит и няма да има време за такива “екстри”. Оставяме на тати. Ние с него пък трябва да я слушаме и да и помагаме. Ама нещо напоследък не ни се отдава. Нищо мамо – стискаме ти палци и ще ти помагаме. Като те ядосваме по-малко. ;-)

Идва ред на нещо за разказване. Онзи ден седя в тати и по едно време започват едни гърмежи, едно трещене и като че ли навън стана светло. Тати веднага скочи и каза … ехоо … първата заря на Дамян. Аз не разбрах какво точно е това, камо ли пък защо, но от прозореца видях страхотни светлини (предимно жълто, зелено и червено), които правеха различни фигури. Аз се стреснах, разбира се, но определено си струваше. Беше прекрасно. Тати каза, че в Хановер (там, където той е живял, където са се запознали с мама, а и където живее чичо) имало всяка година състезание по заря и обеща да ме заведе. Друго интересно. Можете ли да си представите, че вчера мама и тати ме оставиха и отидоха на концерт. Нямаше ги близо два часа. Да не мислите, че бях сам? О не. Прабаба Таня беше дошла (по обяд, след пазаруването минахме да я вземем) да ме “наглежда”. Да бъдем честни – не знам кой кого наглеждаше, защото тя не мръдна от стола. Дори до тоалетна не отиде. Аз си стоях кротко в креслото, а по някое време тя ме премести на леглото. Даде ми и малко вода да пия. Тя като чуе за вода и лошо и става. Тати все и се кара, че трябва да пие. На мен това не ми е първото оставане “сам вкъщи”. Докато беше тук баба Фаня ме гледа докато нашите бяха на изложбата на Пикасо, а и когато мама подаде документи за специализация, майката на Боби беше при мен за час-два, но аз го проспах. Сега обаче мама и тати искаха да излязат сами. Бяха на концерт на сестрата на Боби, Роси, която свири на арфа. Доколкото чух концертът е бил страхотен. Имало е и флейта, пиано, барабани, бас, пеели са. Сега дочувам, че наскоро се налага пак двамцата да мърдат нанякъде, ама да видим. :-)

Още нещо интересно е, че днес за първи път бях на разходка с новия вариант на количката. Няма да ви казвам вчера колко време, чудене и вайкане отне на мама и тати да я сглобят ама аз съм мноооого доволен, вече седя в нея, а не лежа ( като малките бебета ) и така мога да виждам какво става, както казва мама, голям съм любопитко :-) Аз пък бих казал, че съм любознателен :-)

Това е засега от мен. Ако има нещо – веднага ще докладваме. Поздрави и до скоро.

Тати поема грижата

Ето ме отново на хоризонта. Скоро не съм се мяркал, ама нали засега тати (най-често) пише вместо мен и затова когато той има възможност написва набелязаното от мен.

Като казах тати, бих искал да му кажа, че съм много щастлив тъй като другата седмица той си е цели пет дни вкъщи. От сряда е три дни отпуска. Има още много дни да си взима от 2008г. и сега всеки месец ще се възползва от това. Идеята беше да си вземе по-голям отпуск, за да пише дипломната си работа, но той реши да я отложи. За септември. Причината е много съществена. Сега мама е на ход с изпитите. Преди два дни се записа за кандидатстване за специализация. Алергология. Изпитът ще е след има няма два месеца. Точно тогава, когато щеше да е и защитата на тати. Да, ама и двамата да се явят е изключено. Ето защо тати реши да отложи.

Сега мама седи и чете по цял ден. Разбира се когато не се занимава с мен. Аз пък се старая да не и преча и да съм кротък, ама … все пак съм си бебе. Макар и най-доброто. В събота например бяхме с тати на разходка цели 4-5 часа. Разхождахме се из центъра, зяпахме, купихме плодове за прабаба и накрая отидохме у тях. Тя пък точно щеше да се качва горе при братовчедка ми Никол (която преди 10 дни стана на годинка) за да и правят прощъпулник. По-късно научих, че взела пудриера, емблема на BMW и молив (според модерната теория се взимали 3 предмета). Следобед пък ходихме на гости у кумата на дядо. Тези, които идваха преди 2 седмици. Бяхме само с тати и дядо. Нали мама учи. Та пушек се дига. ;-). Там откарахме близо три часа и рано привечер се прибрахме. Толкова бях домъчнял на мама, че тя десет минути ме целува и прегръща в коридора.

Вчера сутринта ходихме с мама и тати в един специален магазин за малчугани. Търсеше се нова вана и стол за хранене. Тати най-накрая се съгласи с идеята (и избора) на мама за пластмасово столче. В интерес на истината не е лош. Тати обаче (типично в негов стил) изнуди мама, за да се съгласи с нея, да ми купи някаква играчка. И ми купи. Един голям дебел клоун. И отделно лъжичка, виличка и кутийка за тях. Палячото го кръстихме Мистър Махони. Както се досещате, защото тати се прави непрекъснато на клоун J. В последния момент мама се заинати и ми купиха и една много хубава играчка за столчето … . Остава сега и него да ми вземат :-)

Иначе … новото е, че вечер гледам телевизия. Групово гледаме Music Idol. Аз се възползвам от предаването и пея също, заедно с кандидатите. Мама и тати казват, че грача, крякам, викам, защото обикновено вечер съм крив. Нека си мислят, че е така. Онзи ден например, предаването съвпадна с вечерята ми (не че имам режим). Мама обаче като се разхълца … кърми и хълца. Мислите ли, че мога да се нахраня спокойно. Ами не можах. То се тресе, стряскам се … ужас. Наложи се да отложим вечерята.

След няколко дни ставам на половин година и най-сетне ще започна да приемам и нещо друго освен кърма. Не знам за рекорд ли сме, но дотук изкарах само и единствено на кърма. Сега ще видим са какво ще ме гощават. ;-)

За друго не се сещам на този етап. Но ако има – първи ще научите.

Поздрави и до скоро.