Здравейте, здравейте на всички. Знам, че не съм споделял скоро каквото и да било, но както знаете прекарах едно дълго и страхотно лято на морето. Цели два месеца бях във Варна (заедно с мама и баба) и едва онзи ден си дойдохме. Вече съм в къщи и се подготвям не само за първия рожден ден, но и за прощъпулник. Толкова неща имам да докладвам (както всеки път), че направо не знам от къде да започна.
Като за начало нека кажа, че за първи път не се чувствам добре здравословно. С други думи съм леко болен. Така казва мама. Тати го приема по-хладнокръвно и смята, че засега успешно се боря с бацилите, донесени от Варна. Мама и тати също се върнаха болни (затова сега тати е в болнични), но за късмет те оздравяха. Аз не бих казал, че съм болен, но имам някакви наченки. Вчера повръщах два пъти, а днес един път. Имам и малко разстройство. Другите симптоми са, че ми се спи повече и липсата на енергия. Предвид смяната на климата може би е нормално. Днес ще ходим при лекарката на преглед и да видим какво ще каже.
Сега малко по-весели и интересни неща, случили се последния месец. Веднага след пристигането на тати при нас, ходихме на кръщене. Беше на 16 август, а кръстен бе моят приятел Никола (На Светла и Райчо). С него вече добре се познаваме, тъй като ходих на неговия пръв рожден ден, както и на прощъпулника му. Кръщенето бе в една малко, но страхотна църква в центъра на Варна – Св. Архангел Михаил. После големите ходиха на сладкарница, а аз успях само едно пюре да „намажа”. :-)
По темата ядене. Сега в момента може да нямам апетит, но по принцип съм си голяяяям гладник. За отбелязване е, че тати започна да ме глези с големи попари на закуска. Вместо обичайните две сухарчета той слага по три. Увеличава и дозата сиренце и масълце. Абе .. вкусотийка. Мама го скастри и той намали сухара на две и половина. Сега обаче като тръгне на работа отново мама ще отговаря за попарката и да видим как ще е ситуацията. Освен попара си продължавам с пюретата от всякакъв тип. Мама често ми правеше пасирани домашни плодове и зеленчуци, примесени понякога с бисквитки. Много вкусно. Друго си е домашното. Сега дочувам за някаква кухня, но не знам още за какво иде реч.
А иначе за Варна – прекарахме си чудесно. Ходихме често на плаж (особено и тати когато бе с нас) и дори и аз се къпах. Разбира се в моя си басейн. Морето нещо не ми се понрави много. Имаше едни големи вълни и се блъскаха силно в краката ми. Предпочитам си на топличко в моя водоем. Толкова го бях заобичал, че когато ме извадеха направо се цупех. Дори един път се разплаках. Освен мноооогото разходки из града (и най-често) в морската се находих и на гости. То не бе Евгения, не бе Жасмина. Запознах се и с нови каки (Радослава, козметичката на мама; Георги, Юлия и тяхната принцеса Сияна, както и с Иглика и Валя), дори ходихме на гости на леля Пепа и чичо Георги в Тополите. Често бяхме и на вилата, където също гъмжеше от гости и понякога ставах разноглед. Всички само на мен обръщаха внимание и ми се лензеха. Тук е мястото да споделя, че получих и доста подаръци. За рождения ден получих от Жуж едни страхотни пантофки. Малко по-рано, понеже тя замина за чужбина. От Мари (която гостува в апартамента) – джинсов гащеризон, тениска и играчка. От Меги (колежката на мама) гащеризон (донесен от Лас Вегас) и играчка. На вилата бяха Ели и Златко, която ми подариха костюмче, топка и балони. От леля Пепа и чичо Георги – две костюмчета. От леля Дари (също от Тополите) – блузка с дълъг ръкав. За капак малко парички. От леля Дари (сестрата на баба), чичо Мони и Сашо (от Русе); от леля Донка (сестра на дядо от Варна), чичо Георги и Живко; от леля Ана. На всички вас хиляди благодарности. На последно, но определено не по важност остана леля Райна, която направо умира за мен. Толкова много ме обича. От нея имам куп надуваеми и не знам още какви играчки. Вече ги забравям. Разбира се и от баба купища с дреболии. Ако съм пропуснал някой – то е неволно. ;-)
За последно може би остана да спомена и някои постижения от моя страна. Като започнем от това, че вече от близо два месеца всеки ден сядам на гърне за по около 10 минути. Резултати не закъсняват. Освен, че пишкам често на два-три пъти (първия път беше на 17 август) успях да пусна и нещо друго. Мисля, че се сещате за какво иде реч. Относно лазенето – всеки момент ще проходя. Понякога успявам да се изправя сам, но най-често с помощта на мама и тати. Иначе пълзя, лазя като торпедо. Сега обикалям апартамента като торпила. Понякога мама тича след мен с класическите (Дамян не там, мръсно е там и др.). От всичко най-обичам врати и шкафчета (да отварям и затварям) и чанти. Умирам да ровя по чантите и да вадя нещата. Особено в бабината. Все и набарвах портмонето и вадех карти и пари. Много обичам и топки. Не знам дали споменах, но баба ме научи на две думи – топка и костенурка. Сега у нас е пълно с разпилени играчки по пода. Направо се чудя тати (известен с прозвището Монк) как още не е полудял от тази неразбория. :-)
Ами това е май за сега. Други точки не съм си набелязал за докладване. Ако има нещо – ще се включа извънредно. Най-вероятно след рождения ден, живот и здраве.
Поздрави и целувки.
Като за начало нека кажа, че за първи път не се чувствам добре здравословно. С други думи съм леко болен. Така казва мама. Тати го приема по-хладнокръвно и смята, че засега успешно се боря с бацилите, донесени от Варна. Мама и тати също се върнаха болни (затова сега тати е в болнични), но за късмет те оздравяха. Аз не бих казал, че съм болен, но имам някакви наченки. Вчера повръщах два пъти, а днес един път. Имам и малко разстройство. Другите симптоми са, че ми се спи повече и липсата на енергия. Предвид смяната на климата може би е нормално. Днес ще ходим при лекарката на преглед и да видим какво ще каже.
Сега малко по-весели и интересни неща, случили се последния месец. Веднага след пристигането на тати при нас, ходихме на кръщене. Беше на 16 август, а кръстен бе моят приятел Никола (На Светла и Райчо). С него вече добре се познаваме, тъй като ходих на неговия пръв рожден ден, както и на прощъпулника му. Кръщенето бе в една малко, но страхотна църква в центъра на Варна – Св. Архангел Михаил. После големите ходиха на сладкарница, а аз успях само едно пюре да „намажа”. :-)
По темата ядене. Сега в момента може да нямам апетит, но по принцип съм си голяяяям гладник. За отбелязване е, че тати започна да ме глези с големи попари на закуска. Вместо обичайните две сухарчета той слага по три. Увеличава и дозата сиренце и масълце. Абе .. вкусотийка. Мама го скастри и той намали сухара на две и половина. Сега обаче като тръгне на работа отново мама ще отговаря за попарката и да видим как ще е ситуацията. Освен попара си продължавам с пюретата от всякакъв тип. Мама често ми правеше пасирани домашни плодове и зеленчуци, примесени понякога с бисквитки. Много вкусно. Друго си е домашното. Сега дочувам за някаква кухня, но не знам още за какво иде реч.
А иначе за Варна – прекарахме си чудесно. Ходихме често на плаж (особено и тати когато бе с нас) и дори и аз се къпах. Разбира се в моя си басейн. Морето нещо не ми се понрави много. Имаше едни големи вълни и се блъскаха силно в краката ми. Предпочитам си на топличко в моя водоем. Толкова го бях заобичал, че когато ме извадеха направо се цупех. Дори един път се разплаках. Освен мноооогото разходки из града (и най-често) в морската се находих и на гости. То не бе Евгения, не бе Жасмина. Запознах се и с нови каки (Радослава, козметичката на мама; Георги, Юлия и тяхната принцеса Сияна, както и с Иглика и Валя), дори ходихме на гости на леля Пепа и чичо Георги в Тополите. Често бяхме и на вилата, където също гъмжеше от гости и понякога ставах разноглед. Всички само на мен обръщаха внимание и ми се лензеха. Тук е мястото да споделя, че получих и доста подаръци. За рождения ден получих от Жуж едни страхотни пантофки. Малко по-рано, понеже тя замина за чужбина. От Мари (която гостува в апартамента) – джинсов гащеризон, тениска и играчка. От Меги (колежката на мама) гащеризон (донесен от Лас Вегас) и играчка. На вилата бяха Ели и Златко, която ми подариха костюмче, топка и балони. От леля Пепа и чичо Георги – две костюмчета. От леля Дари (също от Тополите) – блузка с дълъг ръкав. За капак малко парички. От леля Дари (сестрата на баба), чичо Мони и Сашо (от Русе); от леля Донка (сестра на дядо от Варна), чичо Георги и Живко; от леля Ана. На всички вас хиляди благодарности. На последно, но определено не по важност остана леля Райна, която направо умира за мен. Толкова много ме обича. От нея имам куп надуваеми и не знам още какви играчки. Вече ги забравям. Разбира се и от баба купища с дреболии. Ако съм пропуснал някой – то е неволно. ;-)
За последно може би остана да спомена и някои постижения от моя страна. Като започнем от това, че вече от близо два месеца всеки ден сядам на гърне за по около 10 минути. Резултати не закъсняват. Освен, че пишкам често на два-три пъти (първия път беше на 17 август) успях да пусна и нещо друго. Мисля, че се сещате за какво иде реч. Относно лазенето – всеки момент ще проходя. Понякога успявам да се изправя сам, но най-често с помощта на мама и тати. Иначе пълзя, лазя като торпедо. Сега обикалям апартамента като торпила. Понякога мама тича след мен с класическите (Дамян не там, мръсно е там и др.). От всичко най-обичам врати и шкафчета (да отварям и затварям) и чанти. Умирам да ровя по чантите и да вадя нещата. Особено в бабината. Все и набарвах портмонето и вадех карти и пари. Много обичам и топки. Не знам дали споменах, но баба ме научи на две думи – топка и костенурка. Сега у нас е пълно с разпилени играчки по пода. Направо се чудя тати (известен с прозвището Монк) как още не е полудял от тази неразбория. :-)
Ами това е май за сега. Други точки не съм си набелязал за докладване. Ако има нещо – ще се включа извънредно. Най-вероятно след рождения ден, живот и здраве.
Поздрави и целувки.
До скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар