Зъби, зъби зъби ….

Точно така. Каквото заглавието, такова и настроението. Напоследък съм доста кисел и дори ми става жал за мама и тати понякога. А за дневника - вече цяла седмица се каня да драсна някой ред за дневника и … така си лети времето. Представям си като порасна колко ли бързо ще лети. Времето де.

Та да се върнем на главната тема. А именно зъбите. За долните (все още са само две зъбета) бях споменал, но ето че вчера се показа и дългоочакваният горен зъб. Много ме измъчи. Цяла седмица се проточи неговото появяване. Мама и тати също се изнервиха и накрая ми купиха специален гел за венците. Дали ще помогне (за по-безболезнен растеж) не знам, но аз така или иначе се будя вече по един – два пъти.

Като изключим посещението на баба не бих казал, че нещо специално се е случило. Баба дойде преди две седмици, за да помогне на мама със „справянето и с мен”, както и с други домашни дейности. Идеята беше мама да е по-спокойна и времеви необезпокоявана, за да може да чете спокойно за изпита. Днес баба си тръгна и мога да кажа, че доста ще ми липсва. :-(

Всяка сутрин мама ме оставяше в нейни „ръце” и се забавлявахме. Говореше ми и ми „превеждаше” какво дават по телевизията. Отделно излизахме почти всеки ден на разходка, при това от тези дългите. Тук е мястото да кажа: бабо, благодаря ти много за помощта и времето, прекарано с теб. Надявам се скоро да се видим … вече на морска територия. ;-)

Може би тук е мястото да обърнем внимание и на мама. Тя не успя на изпита, но за щастие не е отчаяна и от сега събира сили да се готви за следващия. Истината е, че доста учи, но времето за подготовка беше твърде кратко. А също … дори за кратко не ме оставяше и винаги се грижеше с пълно внимание за мен. Да си призная и аз съм малко виновен, но мама не ми се сърди.

Следваща тема, за която отдавна не съм споменавал е физическото ми развитие. Тоест – поредният преглед при чичо (в нашия случай леля) доктор. На 30 април бяхме на консултация и резултатите са както следва: цели шест килограма и шестстотин грама (седемстотин грама в повече от преди месец или цели 3.760 кг. от изписването) за тегло и на дължина 68.5 см., което си е само половин сантиметър за последния месец (като че ли нещо е объркала сестрата). Другите мерки няма да споменавам – няма кой знае какъв напредък (според мерките на сестрата). Това беше за статистиката. Към тази тема нека добавя и лингвистичните си способности. Вече съвсем гладко казвам „да-да”, „ба-ба” и дори два пъти казах „та-та”. За успокоение на мама казх и веднъж „мна-мна”. :-)

За други интересни теми не се сещам. Насъбраха се едни празници, ама тати само на Деня на труда почиваше. Тогава ходихме всички вкупом у прабаба на обяд. Беше много вкусно. Щях да пропусна. В неделя ходихме на пазара. Не на пазар, а на Пазара. Женският пазар. Аз само малко успях да видя, защото мама и тати решиха с баба да ни курдисат да ги чакаме, далече от тарапаната и … интересната обстановка. Другият път обаче ще съм плътно с тях. :-)

Ами … май това е засега. Ако има нещо – няма нищо. Поздрави и до скоро.