Леле леле … как си тече времето. Колкото повече раста толкова пожече времето не ми стига. Ето сега например, за дневника се каня от две даже и три седмици да пиша. А толкооооваа много неща има за разказване.
Нека за начало започна с най-важната новина. А тя е, че вече ходя и то стабилно. И още по-важното е, че го правя с кеф. Предпочитам да лазя само когато тати се прибере и аз бързам да го посрещна. За статистиката може да се отбележи, че първите стъпки направих на 16 ноември, а два дни по-късно бяха и първите по-солидни крачки. Според тати, дори цял преход.
Да се върна на самия прощъпулник, който беше на 29 ноември. Бяхме поканили Пресиян и Кики (с Боби, който се оказа на възрастта на Божена – 4.5 г.), Светла и Райчо (разбира се с Ники), Неделина и Станислав (с Божена), както и колежките на тати – Кони и Ина. Плюс Моника и Слави. Да отбележа, че имаше и две бебета, които още бяха в коремите на мамите си – на Кики и Мони. Разбира се и прабаба беше.Тя направи две питки. Едната я търкулнахме (аз трябваше да я гоня, ама нещо не стана). Другата беше за гостите. Мама се беше постарала със страхотни кремове и хапки. Сега за по-важното – предметите. Пред леглото бяха наредени апарат за кръвно (здравен работник), дебитна карта (всичко, свързано с финанси), книга (за писател, журналист и всичко, което е с езиците), калкулатор (за инженер и учен), молив (за архитект), компютърна мишка (Информационни Технологии), палитра за бои (художник), CD с класическа музика (за музикант), черпак (за готвач), клещи (за майстор и техничар) и огледало (артист). Впоследствие Слави добави и една полицейска кола (която бе подарък за мен), която е символ на пазител на реда. И така търкулнаха питката по една кърпа в посока по-горе изброените предмети и аз уж да тръгна след нея. Аз обаче бях много уморен и тръгнах лазейки. Директно набарах калкулатора. Без миг колебание. Вдигнах го и доста го държах, даже и смятах нещо май. После пипнах и поогледах книгата. Реших, че не представлява интерес за мен и отново се заиграх с калкулатора. След което взех молива и в ръка с него взех и разлистих книгата. После поопипах и други предмети, но то беше за съвсем кратко. Явно ще ставам инженер или нещо от сорта на учен. Това по тази тема.
Една друга също не толкова маловажна тема е яденето. Аз отдавна съм на обща храна, но от скоро започнах и някои глезотийки да си похапвам. Вчера за първи път опитах цитрусов плод. Мама направи някакъв бъркоч от мандарина, банан и киви. Много приятно беше. Освен при плодовете напредък има и при лакомствата, като солети. От прощъпулника насам редовно обичам да си хапвам солетки. Е, не чак толкова често – една до две на ден. Разбира се мама преди това е махнала солта. Също така вече може да се каже, че и хляб ям. Много го обичам. Освен народната музика, малки парченца хляб също помагат когато не искам да си ям яденето. Което всъщност е доста често.
Относно игрите и лудориите. Вече и самият аз не знам какво правя и струвам, но непрекъснато имам някакви синини. Сега имам едно синьо-зелено петно на бузата вече цяла седмица. Отделно по челото имам поне една синина. Всъщност надали има нещо за учудване след като продължавам с демонстрациите, блъскайки си главата вече не само по паркета, но и по вратите. Разбира се това се случва само в краен случай, когато мама или тати много, ама много ме ядосат. Щях да забравя. За капак си обелих носа миналия уикенд и чак сега паднаха и последните малки корички. Не е за пренебрегване и това, че дори устната успях да си сцепя. Това беше още на 28 октомври, ако не се лъжа. Паднах върху дъската на леглото и … малко кръв.
Друго, което бих желал да споделя. Предпоследната неделя цял ден маахме гащи напред назад и успяхме да направим три гостита. На 06 декември моят добър приятел Никола (на Светла и Райчо) стана на две години. Ходихме на страхотно парти в една къща, която си е нещо като детска градина, детски кът и занималня. Имаше и две симпатични каки, които се занимаваха само и единствено с нас. Много добре се справиха, но въпреки това, аз си заспах най-безцеремонно в една детска палатка и то по средата на партито. Шумът на околните (предимно крясъците на другите деца не успяха ни най-малко да ме смутят). От познатите ни бяха само Неди и Божена, както и Дарина и Георги Куневи с бебето (Борис), което бе само на месец и половина. Също така имаше още две момчета на възрастта на Никола. Освен много много игри имаше и торта. Мама и тати също се забавляваха и останаха много доволни. Аз също си прекарах страхотно, тъй като си поспах.
След рождения ден на Никола, който всъщност празнуваше и имен ден се
отправихме на разходка към Южния парк. Времето обаче беше доста ветровито и затова мама и тати решиха да купят само нещо от магазина и да се отправим към Неди, която ни покани на имен ден в новия си дом в Бояна. Преди това обаче се отбихме за малко до прабаба, за да оставим някакви чинии. Там Никол (на Сони, първи братовчед на тати и Ани) освен, че имаше имен ден, бе и кръстена същия ден. Сони видял тати и ни покани. Постояхме около час-два и тръгнахме за Бояна. Там стояхме до вечерта, когато аз вече бях много изморен и принудих мама и тати да се прибираме.
Общо взето това е засега. В събота живот и здраве баба идва от Варна и ще поседи малко у нас. Мама и тати пък са на „Зорба гъркът”. Така че – да се готви баба. Приготвил съм и една торба с изненади. Наближават Коледа и Нова година, когато ще се съберем пак в къщи. Времето също заприличва на зимно, след като последните два-три дни дори и снегът се задържа. Пък и си е студено.
Ако има нещо ново – ще докладвам.
Нека за начало започна с най-важната новина. А тя е, че вече ходя и то стабилно. И още по-важното е, че го правя с кеф. Предпочитам да лазя само когато тати се прибере и аз бързам да го посрещна. За статистиката може да се отбележи, че първите стъпки направих на 16 ноември, а два дни по-късно бяха и първите по-солидни крачки. Според тати, дори цял преход.
Да се върна на самия прощъпулник, който беше на 29 ноември. Бяхме поканили Пресиян и Кики (с Боби, който се оказа на възрастта на Божена – 4.5 г.), Светла и Райчо (разбира се с Ники), Неделина и Станислав (с Божена), както и колежките на тати – Кони и Ина. Плюс Моника и Слави. Да отбележа, че имаше и две бебета, които още бяха в коремите на мамите си – на Кики и Мони. Разбира се и прабаба беше.Тя направи две питки. Едната я търкулнахме (аз трябваше да я гоня, ама нещо не стана). Другата беше за гостите. Мама се беше постарала със страхотни кремове и хапки. Сега за по-важното – предметите. Пред леглото бяха наредени апарат за кръвно (здравен работник), дебитна карта (всичко, свързано с финанси), книга (за писател, журналист и всичко, което е с езиците), калкулатор (за инженер и учен), молив (за архитект), компютърна мишка (Информационни Технологии), палитра за бои (художник), CD с класическа музика (за музикант), черпак (за готвач), клещи (за майстор и техничар) и огледало (артист). Впоследствие Слави добави и една полицейска кола (която бе подарък за мен), която е символ на пазител на реда. И така търкулнаха питката по една кърпа в посока по-горе изброените предмети и аз уж да тръгна след нея. Аз обаче бях много уморен и тръгнах лазейки. Директно набарах калкулатора. Без миг колебание. Вдигнах го и доста го държах, даже и смятах нещо май. После пипнах и поогледах книгата. Реших, че не представлява интерес за мен и отново се заиграх с калкулатора. След което взех молива и в ръка с него взех и разлистих книгата. После поопипах и други предмети, но то беше за съвсем кратко. Явно ще ставам инженер или нещо от сорта на учен. Това по тази тема.
Една друга също не толкова маловажна тема е яденето. Аз отдавна съм на обща храна, но от скоро започнах и някои глезотийки да си похапвам. Вчера за първи път опитах цитрусов плод. Мама направи някакъв бъркоч от мандарина, банан и киви. Много приятно беше. Освен при плодовете напредък има и при лакомствата, като солети. От прощъпулника насам редовно обичам да си хапвам солетки. Е, не чак толкова често – една до две на ден. Разбира се мама преди това е махнала солта. Също така вече може да се каже, че и хляб ям. Много го обичам. Освен народната музика, малки парченца хляб също помагат когато не искам да си ям яденето. Което всъщност е доста често.
Относно игрите и лудориите. Вече и самият аз не знам какво правя и струвам, но непрекъснато имам някакви синини. Сега имам едно синьо-зелено петно на бузата вече цяла седмица. Отделно по челото имам поне една синина. Всъщност надали има нещо за учудване след като продължавам с демонстрациите, блъскайки си главата вече не само по паркета, но и по вратите. Разбира се това се случва само в краен случай, когато мама или тати много, ама много ме ядосат. Щях да забравя. За капак си обелих носа миналия уикенд и чак сега паднаха и последните малки корички. Не е за пренебрегване и това, че дори устната успях да си сцепя. Това беше още на 28 октомври, ако не се лъжа. Паднах върху дъската на леглото и … малко кръв.
Друго, което бих желал да споделя. Предпоследната неделя цял ден маахме гащи напред назад и успяхме да направим три гостита. На 06 декември моят добър приятел Никола (на Светла и Райчо) стана на две години. Ходихме на страхотно парти в една къща, която си е нещо като детска градина, детски кът и занималня. Имаше и две симпатични каки, които се занимаваха само и единствено с нас. Много добре се справиха, но въпреки това, аз си заспах най-безцеремонно в една детска палатка и то по средата на партито. Шумът на околните (предимно крясъците на другите деца не успяха ни най-малко да ме смутят). От познатите ни бяха само Неди и Божена, както и Дарина и Георги Куневи с бебето (Борис), което бе само на месец и половина. Също така имаше още две момчета на възрастта на Никола. Освен много много игри имаше и торта. Мама и тати също се забавляваха и останаха много доволни. Аз също си прекарах страхотно, тъй като си поспах.
След рождения ден на Никола, който всъщност празнуваше и имен ден се
отправихме на разходка към Южния парк. Времето обаче беше доста ветровито и затова мама и тати решиха да купят само нещо от магазина и да се отправим към Неди, която ни покани на имен ден в новия си дом в Бояна. Преди това обаче се отбихме за малко до прабаба, за да оставим някакви чинии. Там Никол (на Сони, първи братовчед на тати и Ани) освен, че имаше имен ден, бе и кръстена същия ден. Сони видял тати и ни покани. Постояхме около час-два и тръгнахме за Бояна. Там стояхме до вечерта, когато аз вече бях много изморен и принудих мама и тати да се прибираме.
Общо взето това е засега. В събота живот и здраве баба идва от Варна и ще поседи малко у нас. Мама и тати пък са на „Зорба гъркът”. Така че – да се готви баба. Приготвил съм и една торба с изненади. Наближават Коледа и Нова година, когато ще се съберем пак в къщи. Времето също заприличва на зимно, след като последните два-три дни дори и снегът се задържа. Пък и си е студено.
Ако има нещо ново – ще докладвам.
Поздрави и до скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар