Честита нова година

Ето ме отново в началото на 2010 г.

Ето така си отмина не само 2009, но вече и половината от първия месец. Аз докато се наканя да попълня дневника и … ихуу … времето лети ли лети.

Като за начало нека започна с изминалите (вече отдавна) Бъдни вечер и Коледа. И разбира се с подаръците от Дядо Коледа. По традиция прекарах празниците в къщи в компанията на мама и тати, баба и дядо и прабаба. Дядо Коледа го изпуснах, тъй като е дошъл през нощта, защото едва на другия ден (Коледа) получих подаръците. А те са: маракаси и ксилофон, както и едно дървено пате с дълга дръжка и пляскащи крака, което трябва да бутам. Не намирам голям смисъл в това занимание, но … карай. Отделно получих малко дрешки и разбира се парички. Малко след Нова година получих и още подаръци. Жуж ми подари един страхотен лигавник, чорапки и една гумена жабка за баня. Няколко дни по-късно Елена (от Германия) донесе суитчер, някаква игра и плюшен динозавър.

Новогодишната нощ не бе толкова вълнуваща. Бяхме си вкъщи и пак по семейному. Аз се бях оттеглил в покоите си, но малко преди полунощ, като по часовник се събудих и за разлика от миналата година, този път и аз посрещнах следващата година.

По темата още бих прибавил и тегленето на късмети. Баба беше направила домашна баница в последния ден от годината и поради липсата на кръгла тава (нашата беше заета с баклава, а тази тати я взе от съседа Ли) използвахме правоъгълна. Решихме да има за всеки по два късмета, общо 12. Второто парче, което беше за мен бе изядено от Жуж, която дойде на 02 януари. Е, не и се сърдя. Все пак с подаръци дойде. ;-) На закуска на 01 януари завъртяхме правоъгълната тава и се настроихме за изненади. Късметите се паднаха както следва: на мен парата (тати веднагически я покри в касичката ми); мама изтегли късмет и здраве; тати – неочаквана печалба и пътуване; на баба се падна нова къща и нови начинания; дядо изтегли любов и успешна кариера (поздравления – на тези години) и за прабаба остана учение и веселба (за учение не се учудвам, ама за веселба не знам, сигурно аз ще трябва да отговарям за товаJ). Новата кола се падна на Жуж.

Друго важно от последните дни на минала година е последната консултация при леля доктор Шопова. Това беше преди по-малко от месец, да бъдем точни на 22 декември, като предишният преглед беше на 15 септември. Резултатите са както следва: ръст (да не го наричаме вече дължина) – цели 80 сантиметра (5 см. напредък от последното мерене или 30 от раждането). Тегло – 11 кг. и половина (вече ме мерят с дрехите, отчете точно 12 кг.). Това са си цели два килограма, двеста и шестдесет грама повече от последното мерене (8. 66 кг. от изписването или 8.5 кг. от раждането). Обиколката на гърдите е 51 см (14 см. повече от раждането), а тази на главата не я измерихме.

Докато сме още на здравна тема. Един ден преди Новогодишната нощ се ударих в един от столовете. Това не бе фатално. Фаталното бе, че си прехапах езика. И то как. Едно парче буквално едва да се откъсне. Висеше и се клатеше. На тати едва не му прилоша, а мама плака и се вайкаше. За късмет нямаше много кръв и това поуспокои нещата. Добре че баба я нямаше иначе щеше да получи удар сигурно. Само прабаба беше, но тя хладнокръвно прие нещата. Мога да кажа, че едва последните два три дни се оправи и зарасна. Засега има все още малък белег, но дали ще си остане така, не знам. Лекарства не съм взимал, само някаква течност, лайка пих.

Толкова за статистическите изследвания и здравословното ми състояние.

Друго интересно е наближаващият (утре) рожден (и имен) ден на тати. Логично това е на Антонов ден. Доколкото знам тати навършва Христовата възраст, ама той все спекулира с възрастта си и е трудно да му хванеш дирите. Прабаба е направила торта, но аз най-вероятно пак ще се размина с хапването. Чух и за някакво кокосово руло, специалитет на прабаба, който ще е за колегите. Но тези шоколадови и сладки неща – засега само ги чувам. Само обикновени бисквитки ми дават и то рядко. Големи злодеи са нашите. ;-)

Последните дни дочух и нещо за някакви детски градини, ясли, гледачки. За какво точно става дума, не схванах. Може би нещо ми готвят, пък да видим.

В следващите записки ще дам повече яснота относно белите, които най-често скроявам на мама и тати, за езиковото ми развитие и някои други клюкинки. :-)

Това е засега. Ако има нещо специално и интересно – веднага ще докладвам.

Поздрави и до скоро.