Днес бях отново на лекар. Измериха ме (тежа вече 3800гр., т.е. 310гр. за последната седмица или 950гр. от изписването), преслушаха ми дробовете и госпожата, тоест педиатърката заяви, че всичко е на шест. Развивам си се напълно нормално и за успокоение на мама и баба наддавам съвсем нормално. Те все се притесняват да не заслабна. Въпреки че и в двата рода са слаби … мисля, че така е и по-добре. Лекарката препоръча още и някакви масажи, които мама ще “връчи” на тати той да се занимава с тях. Или по-скоро с мен. Разбира се и класическия Вигантол ми бе предписан.
Това с недостига на мляко наистина започва да се усеща все по-често. Онзи ден например бях за първи път захранен с някакво изкуствено мляко. Тя баба отдавна говори на мама, че едва ли не нямало друг изход, но мама настоява да ме захранват само с кърма. Е … сега решиха, че за крайни случаи ще използват и това сухо мляко.
Истината е, че аз съм почти винаги гладен (на кой ли да се метна) и дори пропускам напоследък все по-често някое и друго спане. Така мама не може да ми смогне. А че ги вбесявам с моите капризи и трудно заспиване … това е пределно ясно. Мама понякога много се изнервя, докато тати все още гледа философски на нещата и смята, че това е напълно нормално. Най-готина е баба, която само да надам глас и като кон препуска през стаите, сакън да не би нещо да ми има. Интересно какво ли може да ми има.
Освен разходката и посещението при лекаря днес имах среща и с прабаба. Тя дойде да донесе жито, което е направила специално за мама. Трябвало да яде, понеже е много полезно. Докато прабаба беше тук мама боядисваше баба и точно това бе най-радостния момент за прабаба, която ме държа на ръце и си въобразяваше, че ще успее да ме приспи. Да, ама не. Обеща, че неделя пак ще дойде и ще донесе баница със праз. Домашна разбира се. И не за мен. То е ясно.
Общо взето днес с всички най-близки роднини се видях. Дядо също се появи и казал на мама, че много приличам на тати, когато бил бебе. Ще извади архивите, ще ги сканираме и ще сравним.
Иначе … няма нищо специално. Другата седмица няма да ходя на лекар, а чак след месец.
Засега казвам адиос и до скоро.
Това с недостига на мляко наистина започва да се усеща все по-често. Онзи ден например бях за първи път захранен с някакво изкуствено мляко. Тя баба отдавна говори на мама, че едва ли не нямало друг изход, но мама настоява да ме захранват само с кърма. Е … сега решиха, че за крайни случаи ще използват и това сухо мляко.
Истината е, че аз съм почти винаги гладен (на кой ли да се метна) и дори пропускам напоследък все по-често някое и друго спане. Така мама не може да ми смогне. А че ги вбесявам с моите капризи и трудно заспиване … това е пределно ясно. Мама понякога много се изнервя, докато тати все още гледа философски на нещата и смята, че това е напълно нормално. Най-готина е баба, която само да надам глас и като кон препуска през стаите, сакън да не би нещо да ми има. Интересно какво ли може да ми има.
Освен разходката и посещението при лекаря днес имах среща и с прабаба. Тя дойде да донесе жито, което е направила специално за мама. Трябвало да яде, понеже е много полезно. Докато прабаба беше тук мама боядисваше баба и точно това бе най-радостния момент за прабаба, която ме държа на ръце и си въобразяваше, че ще успее да ме приспи. Да, ама не. Обеща, че неделя пак ще дойде и ще донесе баница със праз. Домашна разбира се. И не за мен. То е ясно.
Общо взето днес с всички най-близки роднини се видях. Дядо също се появи и казал на мама, че много приличам на тати, когато бил бебе. Ще извади архивите, ще ги сканираме и ще сравним.
Иначе … няма нищо специално. Другата седмица няма да ходя на лекар, а чак след месец.
Засега казвам адиос и до скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар