Днес беше най-дългата ми (като времетраене) разходка. Ходихме до пощата, от където мама взе един голям пакет, който беше купила от Продавалник-а. За него след малко.
По-важното е, че най-сетне днес се запознахме с най-добрия приятел на тати – това е Боби. Чакаше ни срещу Антре (всъщност ровичкаше нещо по каляската си и се наложи тати да го извика) и заедно отидохме до пощата. Като първо ме поогледа внимателно (аз се правех, че спя. Все пак отдавна чакам да се запознаем с него) и после тръгнахме, като той се още не можеше да ми се нарадва. При партийния дом обаче тати най-безцеремонно връчи количката с моя милост на … Боби. Реши, че трябва да тренира. На всичкото отгоре и го документира.
От пощата взехме поредния подарък, предназначен за мен разбира се. Това е едно спално чувалче (вече едно си имам, но то е по-голямо), както и няколко бодита, чорапи, шапка. За подарък към покупката имаше и два броя гащиризона, както и някакви терлички. Всичко това бе купено от мама … само за 20 лева. Да живее Продавалник-ът. J
Тази сряда отново бях на лекар и тогава също направихме добра разходка. Отидохме и се върнахме пеша през парка Заимов. Бяхме с баба. Госпожа доктор потвърди, че всичко е наред. Наддавам съвсем нормално и вече съм 3 килограма и цели 390 грама. Цяло постижение си е. Все пак сряда беше двадесет и вторият ден. Това, че трудно заспивам според нея е съвсем нормално. Сега идната сряда пак ще ме мерят, този път може и с метър.
По-важното е, че най-сетне днес се запознахме с най-добрия приятел на тати – това е Боби. Чакаше ни срещу Антре (всъщност ровичкаше нещо по каляската си и се наложи тати да го извика) и заедно отидохме до пощата. Като първо ме поогледа внимателно (аз се правех, че спя. Все пак отдавна чакам да се запознаем с него) и после тръгнахме, като той се още не можеше да ми се нарадва. При партийния дом обаче тати най-безцеремонно връчи количката с моя милост на … Боби. Реши, че трябва да тренира. На всичкото отгоре и го документира.
От пощата взехме поредния подарък, предназначен за мен разбира се. Това е едно спално чувалче (вече едно си имам, но то е по-голямо), както и няколко бодита, чорапи, шапка. За подарък към покупката имаше и два броя гащиризона, както и някакви терлички. Всичко това бе купено от мама … само за 20 лева. Да живее Продавалник-ът. J
Тази сряда отново бях на лекар и тогава също направихме добра разходка. Отидохме и се върнахме пеша през парка Заимов. Бяхме с баба. Госпожа доктор потвърди, че всичко е наред. Наддавам съвсем нормално и вече съм 3 килограма и цели 390 грама. Цяло постижение си е. Все пак сряда беше двадесет и вторият ден. Това, че трудно заспивам според нея е съвсем нормално. Сега идната сряда пак ще ме мерят, този път може и с метър.
Утре се очертава пак хубаво време и ние естествено пак ще се възползваме. Прабаба ще дойде и ще я вземем с нас на разходката. Освен това една близка приятелка на мама ще дойде от Варна. Най-вероятно и тя ще се присъедини с нас. Пък тати … сигурно пак ще направи някоя и друга снимка.
Това е общо взето. Ако има нещо ново … ще докладвам. Както обикновено.
Това е общо взето. Ако има нещо ново … ще докладвам. Както обикновено.
Поздрави и до скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар