Скоро не съм се вясвал из Глобалната мрежа, но ето ме отново. Просто не се е случило нищо по-необикновено от обичайното и затова тати не е писал в дневника.
Вчера получих подарък от колегите на тати. Едно страхотно чувалче, много меко, и в което с удоволствие смятам да спинкам. Също така комплект гребен и четка с меки косъмчета за почистване на главата. Не че от гребена на този етап имам нужда (засега не мога да се похваля с буйна грива), но ще му дойде и на него времето. А четката ще влезе съвсем скоро в употреба. Специални благодарности на колегите на тати от IPG-SD EMEA, Hewllet-Packard.
Сега мама се е настроила да ми купи (или ще е подарък от някой, който все още не се е отчлел J) везна. Иска да ме мери преди и след всяко кърмене, за да знае дали това, което ми дава е достатъчно или не. Естествено, че не е достатъчно. Та аз съм се метнал на тати, който е винаги гладен. Тя мама ако си мисли, че щом везната покаже достатъчно, то съм се наял ... ехеее дълбоко се лъже.
Другото което е, е че ми се готви изгонване от тяхното легло. Все още спя в коша от количката за новородени, който мама и тати слагат през нощта в средата на тяхното легло, помежду им. Вчера ги дочух обаче, че е крайно време да си отида в собственото легло. Не трябвало да свиквам при тях ... дрън дрън. Щом пък искат, ще си отида.
Все още съм ограничн до обичайните дейности – ядене, спане, замърсяване на памперси (понякога и на други неща) и трудно заспиване. Според тати много трудно заспивам. Това обаче не е от колики (купиха ми страхотни какпки, специално от чужбина), а от ..... недояждане.
Иначе друго специално няма. Днес е двадесетият ми ден и утре ще ходим отново на лекар. Надявам се, че времето ще е приятно, за да направим и един тур разходка. Утре лекарката ще каже дали всичко е наред и как върви моето развитие.
Вчера получих подарък от колегите на тати. Едно страхотно чувалче, много меко, и в което с удоволствие смятам да спинкам. Също така комплект гребен и четка с меки косъмчета за почистване на главата. Не че от гребена на този етап имам нужда (засега не мога да се похваля с буйна грива), но ще му дойде и на него времето. А четката ще влезе съвсем скоро в употреба. Специални благодарности на колегите на тати от IPG-SD EMEA, Hewllet-Packard.
Сега мама се е настроила да ми купи (или ще е подарък от някой, който все още не се е отчлел J) везна. Иска да ме мери преди и след всяко кърмене, за да знае дали това, което ми дава е достатъчно или не. Естествено, че не е достатъчно. Та аз съм се метнал на тати, който е винаги гладен. Тя мама ако си мисли, че щом везната покаже достатъчно, то съм се наял ... ехеее дълбоко се лъже.
Другото което е, е че ми се готви изгонване от тяхното легло. Все още спя в коша от количката за новородени, който мама и тати слагат през нощта в средата на тяхното легло, помежду им. Вчера ги дочух обаче, че е крайно време да си отида в собственото легло. Не трябвало да свиквам при тях ... дрън дрън. Щом пък искат, ще си отида.
Все още съм ограничн до обичайните дейности – ядене, спане, замърсяване на памперси (понякога и на други неща) и трудно заспиване. Според тати много трудно заспивам. Това обаче не е от колики (купиха ми страхотни какпки, специално от чужбина), а от ..... недояждане.
Иначе друго специално няма. Днес е двадесетият ми ден и утре ще ходим отново на лекар. Надявам се, че времето ще е приятно, за да направим и един тур разходка. Утре лекарката ще каже дали всичко е наред и как върви моето развитие.
Това е засега. Ако има нещо – ще докладвам веднага. Поздрави и до скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар