Зъби на хоризонта

Като първо да докладвам за вчерашната консултация (или както мама и тати я наричат - контутатия) при чичо доктор (по-скоро леля докторица). Сложихме и последната трета ваксина Пентаксим и следващата е чак след два месеца против хепатит Б. Педиатърката каза, че съм напълно здрав и се развивам много добре. Като статистика: тежа 5760 гр. т.е 450 гр. наддаване за последния месец (или 2920 от изписването); на височина съм цели 65.5 см., което е само 2.5 см. повече от последното (преди месец) измерване (съотв. 15.5 от раждането); обиколката на гърдите е 43 см. (1 см. повече) и обиколка на главата: 43 см. или 2 см. повече. Според лекарката тези цифри са достатъчно добри за моята възраст, особено височината.

Друго интересно от област здраве е това, че вече се виждат наченки на зъби. Самите зъби не разбира се, а по-скоро улейчета с бял цвят. Напълно нормално, имайки в предвид колко ме сърбят венците. Както вече писах последните 2-3 седмици са кошмарни, дори и за тати, който досега се правеше, че капризите и неспането ми не му се отразяват. Напоследък не се наспива хубаво и през деня страда от главоболие. Ето днес следобед успя да дремне 2-3 часа в хола, докато аз си доспивах от разходката в съседната стая.

Като казах разходка - да споделя, че днес по време на разходката свършихме и доста работа. Освен че купихме Памперси и платихме Интернета, взехме и поредния колет от пощата. Този път не беше от Продавалника (въпреки че през седмицата дойдоха 3-4 пакетчета), а от … Германия (разбира се). Мама очакваше, че е нещо за тати, но уви. Беше отново за мен. Колежка на тати от Бремен (при все, че само един семестър е учил там) изпраща подаръци за мен. Джинси, блузка, играчка и страхотна шапка. За мама и тати само картичка. :-) Шапката представлява глава на лъв с всичките му екстри – очи, уши, мустаци и грива дори. Ще я снимаме и скоро ще може да се види и из нета. А през седмицата дойде една страхотна гъсеница, голям пъзел-килим и малко дрехи.

И тази седмица темата за гостите бе актуална. На посещение дойде един от близките приятели на тати – небезизвестният Ивчо (известен още и като лицето Чакъров). С него се запознахме когато бях на около десетина дни, след което той зачезна за … Нова Зеландия, където прекара … има няма два месеца. Ентусиаст. Мама затова го харесва. Донесе една страхотна картичка и шоколад феър трейд с традиционните за този регион овце. Разбира се и с кошница от впечатления и преживявания. Той определено си пада по преживяванията. ;-)

Иначе няма кой знае какво ново. Преди малко баба се похвали, че се събрали у леля Райна (заедно с други приятели) и разглеждали блога. Представям си ги – като едно време насядяли пред Опера и гледат телевизия. Ех …. Било ли е. :-)

Иначе седмиците си текат както обикновено. Мама е затрупана (както винаги) с много работа, която не върши (както винаги) кой знае колко. Но … като свидетел не мога да отрека, че стриктно изпълнява поставената от тати задача. Да му “помогне” да напише казус по Международни стандарти. Тя вече му “помогна” миналия семестър и резултатът беше впечатляващ. Ето защо тати пак се възползва от услугите и. Разбира се срещу почерпка. ;-)

Засега приключвам, но ако има нещо специално ще се включа. Ако не – пак ще се включа.

Поздрави и до скоро.

Снимки – 30.I.2009 – Ден 135

Снимки – 24.I.2009 – Ден 129

Рождени дни, рождени дни, рождени дни.

Толкова отдавна не съм се вясвал из виртуалното пространство, че вече и аз самият забравих. Насъбраха се толкова неща за докладване, че се чудя от къде да ги подхвана. Е … не очаквайте нещо гениално, но все пак … .

Като първо да започна с това, че в събота тати имаше рожден ден. Точно така – на Антоновден. Той и затова така е кръстен. Както е казал дядо – дошъл си е с името. Та точно пък в същия ден рожденикът почти целия ден не си беше вкъщи. Първо беше на лекция, после пък на изпит, после до прабаба за да и занесе продукти за торта … и така. Поне вечерта прекараха заедно с мама (и мен разбира се). Освен, че много много познати се обадили да го поздравят (дори домашният телефон се скъса да звъни), мама успя да го изненада с едно малко “скромно” подаръче и невероятна собсвеноръчно направена картичка, с която съм увековечен и аз.

Ако някой е забравил – на следващият ден пък самият аз имах рожден ден. Навърших четири месеца и (както казва прабаба) започнах пети. Снимки от въпросния ден могат да бъдат видяни тук по-долу. Не че нещо сме празнували, но мама ме беше издокарала и се снимахме заедно.

И за да завършим темата нека отбележа, че вчера на бабин ден имахме още един рожденик. Това е баба. Тя също така празнуваше и професионалния си празник.

Друга актуална новина е, че Боби замина за Париж. На тати разбира се му е най-мъчно, но мама също каза, че ще и липсва. Както каза: Сега кой ще питаме за каквото и да било? Има няма пет месеца и той ще се върне. Важно е учението да върви. Е … разбира се и любовта. ;-)

Сега да споделя за едно мое излизане. Няма да повярвате къде ходих вчера. В молаааааааа. Тати едва не получи удар когато разбра и обвини мама в предателство. Имали уговорка да ме опазят от това “упадъчно модерно сборище на мутри, чалга-бухалки, селски пръчки и псевдо гъзари” както го нарича тати. Можете да се досетите, че те двамата не стъпват там. Отидохме защото на мама една съученичка (Елена от Германия) и се обади и искаше да се видят. Та сестра и, не можела видиш ли да паркира и там било “най-удобното” за целта място. Само да споделя. След половин час обикаляне из мазетата на това бетонно чудовище открихме място за паркиране и то защото един тип излезе. И това е в работен ден, 14.00 часа. А вътре беше ужасно. Пълно с гореописаните същества, които се надуваха като пуяци. На всеки пет минути по някакъв говорител се тръбеше, че еди кой си паркирал не правилно. Въпросният бе (забележете) помолен да смени мястото си и това трябваше да стане достояние на всички. Както и да е … не виждам смисъл да описвам повече. Сигурно повечето познават по-добре тези модни сборища.

Иначе при мен няма кой знае какво ново. Аз продължавам да съм крив, като често и през нощта започвам да лазя по нервите (а понякога и по главите) на мама и тати.

Не липсваха гости и тази седмица. Както вече споменах Елена от Германия беше тук, която донесе едно боди, както и една доста оригинална котка. Тати също намаза – последния брой на Шпигел. Отделно днес сутринта цъфна Евгения, която по-късно имаше полет … отново за Германия. Тя много ми се радваше само ме гушкаше и четкосваше колко сладък съм бил.

Като сме на тема Германия и подаръци. Тази седмица пристигна колет, специално за мен. От родителите на Брита (жената на Стани - брата на тати) е, които засега само на снимка са ме виждали. Освен трите броя картички (за мама и тати, за дядо и за прабаба) имаше едно страхотно космонавтче (на H & M – любимата марка на тати), много хубава мека и издаваща звуци книжка и една чесалка за зъби. Специални благодарности.

Сега аз подремвам малко а тати готви. Не че много може да готви, но той си знае един специалитет и него си готви. И това е чили кон карне. Ясно е, че пак ще се гледа първенството по кънки на лед.

Това е общо взето. Не се сещам да има нещо друго, но и да има – скоро смятам пак да се включа и да докладвам.

Поздрави и до скоро.

Снимки – 18.I.2009 – Ден 123

Снимки – 17.I.2009 – Ден 122

Снимки – 16.I.2009 – Ден 121