Толкова отдавна не съм се вясвал из виртуалното пространство, че вече и аз самият забравих. Насъбраха се толкова неща за докладване, че се чудя от къде да ги подхвана. Е … не очаквайте нещо гениално, но все пак … .
Като първо да започна с това, че в събота тати имаше рожден ден. Точно така – на Антоновден. Той и затова така е кръстен. Както е казал дядо – дошъл си е с името. Та точно пък в същия ден рожденикът почти целия ден не си беше вкъщи. Първо беше на лекция, после пък на изпит, после до прабаба за да и занесе продукти за торта … и така. Поне вечерта прекараха заедно с мама (и мен разбира се). Освен, че много много познати се обадили да го поздравят (дори домашният телефон се скъса да звъни), мама успя да го изненада с едно малко “скромно” подаръче и невероятна собсвеноръчно направена картичка, с която съм увековечен и аз.
Ако някой е забравил – на следващият ден пък самият аз имах рожден ден. Навърших четири месеца и (както казва прабаба) започнах пети. Снимки от въпросния ден могат да бъдат видяни тук по-долу. Не че нещо сме празнували, но мама ме беше издокарала и се снимахме заедно.
И за да завършим темата нека отбележа, че вчера на бабин ден имахме още един рожденик. Това е баба. Тя също така празнуваше и професионалния си празник.
Друга актуална новина е, че Боби замина за Париж. На тати разбира се му е най-мъчно, но мама също каза, че ще и липсва. Както каза: Сега кой ще питаме за каквото и да било? Има няма пет месеца и той ще се върне. Важно е учението да върви. Е … разбира се и любовта. ;-)
Сега да споделя за едно мое излизане. Няма да повярвате къде ходих вчера. В молаааааааа. Тати едва не получи удар когато разбра и обвини мама в предателство. Имали уговорка да ме опазят от това “упадъчно модерно сборище на мутри, чалга-бухалки, селски пръчки и псевдо гъзари” както го нарича тати. Можете да се досетите, че те двамата не стъпват там. Отидохме защото на мама една съученичка (Елена от Германия) и се обади и искаше да се видят. Та сестра и, не можела видиш ли да паркира и там било “най-удобното” за целта място. Само да споделя. След половин час обикаляне из мазетата на това бетонно чудовище открихме място за паркиране и то защото един тип излезе. И това е в работен ден, 14.00 часа. А вътре беше ужасно. Пълно с гореописаните същества, които се надуваха като пуяци. На всеки пет минути по някакъв говорител се тръбеше, че еди кой си паркирал не правилно. Въпросният бе (забележете) помолен да смени мястото си и това трябваше да стане достояние на всички. Както и да е … не виждам смисъл да описвам повече. Сигурно повечето познават по-добре тези модни сборища.
Иначе при мен няма кой знае какво ново. Аз продължавам да съм крив, като често и през нощта започвам да лазя по нервите (а понякога и по главите) на мама и тати.
Не липсваха гости и тази седмица. Както вече споменах Елена от Германия беше тук, която донесе едно боди, както и една доста оригинална котка. Тати също намаза – последния брой на Шпигел. Отделно днес сутринта цъфна Евгения, която по-късно имаше полет … отново за Германия. Тя много ми се радваше само ме гушкаше и четкосваше колко сладък съм бил.
Като сме на тема Германия и подаръци. Тази седмица пристигна колет, специално за мен. От родителите на Брита (жената на Стани - брата на тати) е, които засега само на снимка са ме виждали. Освен трите броя картички (за мама и тати, за дядо и за прабаба) имаше едно страхотно космонавтче (на H & M – любимата марка на тати), много хубава мека и издаваща звуци книжка и една чесалка за зъби. Специални благодарности.
Сега аз подремвам малко а тати готви. Не че много може да готви, но той си знае един специалитет и него си готви. И това е чили кон карне. Ясно е, че пак ще се гледа първенството по кънки на лед.
Това е общо взето. Не се сещам да има нещо друго, но и да има – скоро смятам пак да се включа и да докладвам.
Като първо да започна с това, че в събота тати имаше рожден ден. Точно така – на Антоновден. Той и затова така е кръстен. Както е казал дядо – дошъл си е с името. Та точно пък в същия ден рожденикът почти целия ден не си беше вкъщи. Първо беше на лекция, после пък на изпит, после до прабаба за да и занесе продукти за торта … и така. Поне вечерта прекараха заедно с мама (и мен разбира се). Освен, че много много познати се обадили да го поздравят (дори домашният телефон се скъса да звъни), мама успя да го изненада с едно малко “скромно” подаръче и невероятна собсвеноръчно направена картичка, с която съм увековечен и аз.
Ако някой е забравил – на следващият ден пък самият аз имах рожден ден. Навърших четири месеца и (както казва прабаба) започнах пети. Снимки от въпросния ден могат да бъдат видяни тук по-долу. Не че нещо сме празнували, но мама ме беше издокарала и се снимахме заедно.
И за да завършим темата нека отбележа, че вчера на бабин ден имахме още един рожденик. Това е баба. Тя също така празнуваше и професионалния си празник.
Друга актуална новина е, че Боби замина за Париж. На тати разбира се му е най-мъчно, но мама също каза, че ще и липсва. Както каза: Сега кой ще питаме за каквото и да било? Има няма пет месеца и той ще се върне. Важно е учението да върви. Е … разбира се и любовта. ;-)
Сега да споделя за едно мое излизане. Няма да повярвате къде ходих вчера. В молаааааааа. Тати едва не получи удар когато разбра и обвини мама в предателство. Имали уговорка да ме опазят от това “упадъчно модерно сборище на мутри, чалга-бухалки, селски пръчки и псевдо гъзари” както го нарича тати. Можете да се досетите, че те двамата не стъпват там. Отидохме защото на мама една съученичка (Елена от Германия) и се обади и искаше да се видят. Та сестра и, не можела видиш ли да паркира и там било “най-удобното” за целта място. Само да споделя. След половин час обикаляне из мазетата на това бетонно чудовище открихме място за паркиране и то защото един тип излезе. И това е в работен ден, 14.00 часа. А вътре беше ужасно. Пълно с гореописаните същества, които се надуваха като пуяци. На всеки пет минути по някакъв говорител се тръбеше, че еди кой си паркирал не правилно. Въпросният бе (забележете) помолен да смени мястото си и това трябваше да стане достояние на всички. Както и да е … не виждам смисъл да описвам повече. Сигурно повечето познават по-добре тези модни сборища.
Иначе при мен няма кой знае какво ново. Аз продължавам да съм крив, като често и през нощта започвам да лазя по нервите (а понякога и по главите) на мама и тати.
Не липсваха гости и тази седмица. Както вече споменах Елена от Германия беше тук, която донесе едно боди, както и една доста оригинална котка. Тати също намаза – последния брой на Шпигел. Отделно днес сутринта цъфна Евгения, която по-късно имаше полет … отново за Германия. Тя много ми се радваше само ме гушкаше и четкосваше колко сладък съм бил.
Като сме на тема Германия и подаръци. Тази седмица пристигна колет, специално за мен. От родителите на Брита (жената на Стани - брата на тати) е, които засега само на снимка са ме виждали. Освен трите броя картички (за мама и тати, за дядо и за прабаба) имаше едно страхотно космонавтче (на H & M – любимата марка на тати), много хубава мека и издаваща звуци книжка и една чесалка за зъби. Специални благодарности.
Сега аз подремвам малко а тати готви. Не че много може да готви, но той си знае един специалитет и него си готви. И това е чили кон карне. Ясно е, че пак ще се гледа първенството по кънки на лед.
Това е общо взето. Не се сещам да има нещо друго, но и да има – скоро смятам пак да се включа и да докладвам.
Поздрави и до скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар