09 януари 2009

Крив, ревлив и креслив!

Точно така. Крив, ревлив и креслив. Ето така започна новата 2009 за мен. Дали заради студеното време или от това, че свикнах с тати да сме заедно в къщи – не е ясно. Положението обаче е такова, че мама едва издържа и са наложи .... тати отново да си е три дни в къщи. Но дори и при него този път не съм кротък. Може би е заради зъбите. Аз усещам единствено сърбеж на венците, но самите зъби още не усещам. Засега все още освен с майчино мляко не ме хранят, но чувам, че скоро и някаква вода или специален чай ще получавам. За млека и пюрета имало още време.

Новогодишната еуфория отмина и има няма седмица след началото на 2009 тати започна да прибира коледната ни украса. Сгъна елхата и ... хайде за следващата година. Аз нещо подучух, че следващата елха ще е по-голяма, но ... да видим.

Както споменах тати си е у нас и последните три дни и работи от къщи. И въпреки, че все по-често ме гушка и носи на ръце тук у нас като че ли става все по-студено. Може да се каже, че макар и само на три месеца преживявам вече първата криза. Финансовата не я броя. Сега пък имало енергийна криза и Русия спряла тотално кранчето на Украйна, т.е. на половин Европа. България както винаги се оказва най-засегната и .... всичко това се отразава на температурата вкъщи. Тати е усилил парното почти докрай (това се случва само по време на криза) и въпреки това сме на ръба да стане студено.

Сега нещо по-интересно. Маман беше вчера на фризьор. Повече от два часа. И 25 лева, разбира се. И накрая какво си мислите, че стана? Естествено, че тати веднага я позна – просто защото половината коса си и беше същата червена, а другата беше на различни по цвят кичури. Предимно руси. Тати преброил 638 цвята и мама едва не му се разсърди. В интерес на истината сега с къса коса е много по-хубава моята мама.

Най-сетне получих и подаръците от мама ... забележете за Коледа. Аз мисля, че тя е искала да мине метър този път, ама ... ще видим. Пристигнаха 6-7 бодита, костюмче, гащиризон, блуза ... абе ... Продавалникът се озова у нас. Разбира се аз съм много благодарен и най-вече много радостен. Сега гардеробът ми е доста разнообразен, въпреки че мама ще подготвя вече втора торба с дрешки, които са ми малки.

И едно запознанство с роднини. Онзи ден в сряда се запознах с моята втора братовчедка. Казва се Никол и е четвъртото правнуче на прабаба Таня. Тоест дъщеря на първия братовчед на тати Сони. Кръстена на е на вуйчото на тати – Николай. Та майка и Ани я доведе долу при баба Таня, където бяхме с мама, докато тати беше на пазар. Никол е на десет месеца, но вече щъпурка. Да говори още и е трудно, но определено издава повече и по-членоразделни звуци от мен. Аз не и обърнах много внимание, защото тъкмо се бях наял и още ми тежеше, но предполагам, че скоро пак ще се срещнем, тя сигурно вече ще ходи, а аз ще мога да седя...с нетърпение чакам този момент, че ми омръзна само да лежа и да не правя нищо (освен да ръко- и кракомахам де) :-)

Май това е засега...сега се оттеглям да подремна, а ако не успея да заспя – знаете – отново ще съм крив, ревлив и креслив :-)

Поздрави и до скоро.

Няма коментари: