Тъжен

Точно така, тъжен. Аз съм тъжен. Тъжен, защото вече цяло денонощие не съм виждал тати. Започва да ми липсва. Той от вчера следпбяд нещо не е добре и го изолираха. Някакъв грип. Първо баба я тръшна този вирус, а сега и тати. Доколкото обаче усещам вече е доста по-добре. Още снощи му бе забранено да влиза в моята стая, камо ли пък да има контакт с мен.

По-интересното е, че утре за пурви път ще изляза от вкъщи. Днес става точно една седмица откакто съм у дома, но досега не съм излизал. Просто защото времето беше досега лошо, а сега и този вирус. Утре ще ходя на лекар. За първи път при педиатъра. На място. Сигурно ще ме претегли и ще проследи как е вече десетдневното ми развитие. Всъщност съм вече на дванадесет дни.

Вчера получих още един подарък. Миналата седмица получих от съседите точно над нас (да, тези, които много тропат) едно костюмче и картчка. Вчера е звъннала съседката от долния етаж и е донесла едно зимно комбинизонче, отвътре с пух. Много е яко.

Сега и дядо дойде и пита кога ще излизаме на разходка, за да ни направи някоя и друга снимка. Утре най-вероятно няма да е, понеже сме на лекар, но ... в четвъртък може и да се разходим до градинката.

Това е драги мои, ако има нещо ... няма нищо.

Поздрави

Лазене по нервите

Ето така може да се обобщи моето поведение спрямо мама и тати (че и баба) от последните два-три дни. Но пък …. това ми е работата …. да ги държа нащрек, дори ако трябва да им лазя по нервите. Трябва да се отбележи, че когато се дера, татко по-спокойно приема нещата. На другия край е баба …. Тя е вече в пълна паника. Дори се чудя как още не е повикала линейка :-) Мама е по-средата – най-често е спокойна, но понякога и тя започва да пъшка от моето нежелание да заспивам.

Общо взето не могат да се оплачат родителите ми от мен. Вярно е, че когато се събудя трябва да ме измият и преобуят, понеже съм свършил някои физиологични дейности, за сметка на това пък после докато заспя …. Минава над половин час. Естествено след като съм се нахранил. И то солидно. Всички са в шок колко ям …. на тати съм се метнал ;-) Пък и нали трябва да порасна – не че татко много е пораснал, ама … :-)

Друга задача на родителското тяло е да мисли къде да бъде изхвърлен моят пъп. Да напомня, ако не съм споменал …. Пъпчето ми падна в четвъртък, 25.IX. привечер. Сега стои опакован на секцията до леглото. Какво ще стане с него не ми е точно ясно. Доколкото знам трябва да бъде хвърлен някъде. Поверието гласи, че където бъде хвърлен такъв ще стана. Ха сега да видим. Какво ли ще измислят нашите.

Утре тати ще ходи да почерпи в службата на мама. Прабаба е направила домашна торта. Подобна на Гараш. Ммммммм Вкуснооооо. А в Хюлет, там където тати работи …. ще почерпи другата седмица, понеже сега е отпуска.

Засега не се сещам какво друго да пиша. За съжаление няма кой знае какво развитие или разнообразие. Освен че съм пораснал (според тати и баба) с друго не мога да се похваля, камо ли пък да се оплача.

Предполагам, че през следващите няколко дни ще ме снимат отново и ще видим какво ще кажат страничните наблюдатели. За порастването де. ;-)

Айде живо здраво от мен и до скоро.

Снимки - 19.IX. - 22.IX.2008

Това са снимки, които мама ми направи, докато бяхме още в родилния дом. Правени са между втория и петия ден.

Рутинни процедури

Ето започна се с рутинните процедури ... къпане, сменяне на памперси, почистване на пъп (който всеки момент ще падне) и слагане за спане. Все още не мога да се похваля с кой знае какви разнообразни дейно сти, но определено е по-интересни и приятно в къщи.

Първата нощ направо подлудих тези около мен. Едва са мигнали. На втората обаче, снощи .... бях много кротък. Към 02.00 хапнах и после веднага заспах. Това се повтори и в 05.00 .... за да се създава режим, не че толково съм умрял от глад.

Най-хубавото е, че днес и утре тати ще работи от вкъщи и после е една седмица отпуск. Тоест събират му се цели 11 дни. Сега, докато аз спя, той сглобява някаква люлка-столче, подарък от съседа Ли. След малко ще води мама до Шейново за да и свалят конците.

Другата хубава новина е, че снощи дойде моят личен лекар. Това е и личният лекар на мама, която е педиатър – д-р Шопова. Много мила жена и преди да ме прегледа обстойно е изнесла едночасова лекция пред аудиторията (мама, тати и баба) в хола. Всичко подробно е обяснила и запазихме час за след седмица .... вече в поликлиниката. Още когато ме зърна възкликна: „Боже какво хубаво оформено бебе”. После ме преслуша и поопипа (включително тестисите) и зави, че съм много жилаво дете и че сичко е туто-перфето.

Днес ще преместим няколко мои снимки от апарата на мама тук на блога. Те са още от първите ми дни. Но са много хубави. Освен това са готови и тези от изписването, но за тях ще трябва скенер, т.е. след ca. 2 седмици.

Мисля, че засега друго няма. Снощи не се включихме в дневника, тъй като лекарката беше на гости. Пък и кои е казак, че трябва всеки ден да има пост.

Поздрави засега и до скоро.

Най-сетне у дома

Точно така. Вече съм си в къщи. Дядо ми пожела и правнуци да посрещна в този дом. Разбира се беше дошла и прабаба, на която съм и пето правнуче. Специално за случая беше направила баница и руло със сметана, смокини, портокалови кори и какао. Вкусно. Аз за съжаление не можах да го опитам. Трябвало да порасна. :-( Засега съм си на мляко, разбира се майчино. Чувам някакви идеи да имало и резервно, купешко, но надали ще ми се понрави.

Вкъщи са естествено големи емоции. Гости не е имало, освен една дама, позната на баба. Разбира се вечерта дойде и Боби, който се дореди до рулото, както и по едно Мартини с тати. Тарикати. За съжаление не успя да ме види, понеже аз се правех на заспал. Бях гладен и мама се наложи да ме нахрани. Иначе близките …. Само ме зяпат като полезно изкопаемо. Татко особено …. Едва ме пипа, настоява да се говори тихо и да не ме закачат. Мисли си, че ме тормозят. Смешко.

Иначе изписването мина съвсем нормално и бързо. Акушерката получи бонбони и букет, а мама три дори. От тати, дядо и прабаба. Тати се беше избръснал (да не повярваш) и с едно спортно сако и маратонки. Лежерно, но елегантно. Мама беше притеснена, но после се успокои. Той татко …. само това и повтаря … countenance* babe. Имаше някакви фотографи, които нервираха най-вече татко, но той реши да не прави сцени и ги остави да ни снимат.

Покупките започнаха още днес. Оставиха ме на баба и прабаба и родителските тела отидоха на пазар. Върнаха се с матрак, повивалник, стерилизатор, някакъв биберон-шише с някакво копче отдолу. Абе луда работа. По-късно и памперси ми купиха. Въобще готов съм. Засега смятам само да ям, да спя, да пишкам и да акам и …. Да рева разбира се. През нощта също :-)

Сега след малко ще ме къпят (по-скоро подмиват) и после пак ще лягам. Ще видим обаче мама и тати дали ще заспят … първа нощ все пак.

Това е за сега от сцената. Ако има нещо ….. ще се включа.

Поздрави

* countenance – един от любимите лафове на тати. В превод: споко

На степенка

Започва сивото ежедневие. Е … то моето не е като на възрастните, но все пак е нещо. Нищо особено не се случва тук. Все още съм на степенка* за излитане, разбирай за прибиране към ту хоум, както се казва по модерно му. Ако е рекъл Господ утре си взимаме парцалките (всъщност те ще ми ги донесат) заедно с мама и се прибираме.

Въпреки че днес се навършват 100 години от обявяване на независимостта на България, тати беше на работа и дойде да ме види чак вечерта. :-( Аз му показах, че съм му ядосан, като се размърдах с ръце, извряках нещо несвързано (не че мога свързано) и се опитах да му обърна гръб. Естествено не успях. Мама ме взе на ръце и тръгнахме да се прибираме. То си и беше време.

Татко все още ме гледа малко странно. Той май наистина си мисли, че съм от кристал. Само един път ме е погалил и все се кара на мама да не ме мачка по ушите и да не ме щипе по бузите. Дори според него тя ме тероризира. Все и казва, че когато се приберем, тогава ще ме вземе. Ще го видя аз него утре на изписването. :-)

Иначе аз се чувствам перфектно. Спя и ям. Е .. много рядко и врякам, но мама набързо ми запушва устата, давайки ми да суча. Нейното мляко е доста по-вкусно от това тук, което ни сервират госпожите. Ама то си е не само вкусно да суча от мама, но си и е кеф. Мама е направила едни ми ти …. Уж сезонът на дините отмина. ;-) Но като засуча … ехее … като някакво мишленце съм.

Това е драги мои за сега. Ако има нещо …. Няма нищо!

Сега ще поспя малко, че след час пак ще ни изкарват … на запой. :-)

Поздрави и целувки.

* "на степенка" е един от любимите лафове на тати. Най-често го използва (доста) преди да си тръгне от работа. :-) (Хариет, майтапя се за "доста")

В очакване

Здравейте отново,

вече с нетърпение очаквам изписването ни, тъй като тук определено започва да ми става скучно. Добре че ме носят на мама, та се храня и от нея понякога. Първо ми сложи ръкавички, после ги махна. Страх я било да не ги захапя.

Днес татко дойде само веднъж, защото цял ден с баба са чистили в къщи. Стаята е вече готова и общо взето чака само мен. Светла и Райчо са дали за мен един шезлонг, както и много други работи. Разбрах, че и от Пресиян имам доста неща, които са от Боби. Въобще …. Надали ще ми липсва нещо.

Засега приключваме със снимките, поне за няколко дни, понеже татко много се уплаши от онази светкавица. Известно време ще ме снима може би без светкавица.

На изписването ще дойде и прабаба ми. Аз съм и петото правнуче. Тати ще дойде директно от работа – такива са сега модерните. Само бачкат. Ще видим с колко внимание ще ме дари.

Това е за сега. Аз си лягам. Така както правя през повечето време. Освен да спя и да ям … друго не се сещам да правя.

Снимки

Тати най-накрая се осмели да ме погали. Не мога да разбера какво толкова го е страх. Той си мисли явно, че съм от супер фин кристал или де да го знам. Както и да е.

Днес ми направи няколко снимки и при една от тях се доближи до мен и като натисна копчето и блесна онази ми ти светкавица … и аз като се стреснах. Уплаших се направо. Най-готиното е, че татко така се стресна, че щеше да се разплаче. Ха ха ха …. толкова смешно ми стана. Не съм кой-знае колко фотогеничен, но като за втори трети ден, става.

Друго, не се сещам за сега. Ако има …. Ще докладвам. По-важното за днес е, че вече има снимки, които тук по-долу можете да видите.

До скоро

Мини рожден ден

Днес имам рожден ден. Е .... не съвсем де, но все пак. Ставам на един ден.

За подарък получих виждане с тати и баба. Най-сетне. Тъкмо се бях разбунтувал. В смисъл бях в поза на неподчинение. Леко си одрах едната бузка, докато ръкомахах в знак на протест, че ме държат изолиран.

Е, вече нямам право да се сърдя. Снощи към 22.00ч. бях при мама за около час, днес пак. Тя също ме храни, освен акушерките тук. Похапвам си, не бих се оплакал от липса на апетит.

Татко, милият .... гледа гледа и не смее да ме пипне. На мен ми писна да го чакам да ме погали и му се изплезих. Веднага забелязах (в смисъл мама ми каза), че нямам неговите уши. (Тате, нищо лично :-)). Моите са си мънички и прибрани. Трябва ше да ме снимат, ама .... мама забравила апарата в стаята.

Най-важното е, че от днес съм официален гражданин по всички параграфи. Записаха ме като Дамян Антонов Георгиев и след две седмици ще си имам и документ за това.

Друго .... няма нищо интересно. Лежа тук по цял ден (то е минал един ден само де) и спя. Или блея, или както му викат възрастните – броя мухите. Образно казано, понеже по това време няма мухи ;-).

Има малка надежда днес следобед да се видим отново с татко, но дали ще излезе от работа, ще видим. Нас ни „извеждат” само в 10.00, 16.00 и 22.00ч. Представяте ли си в десет часа вечерта. Що за режим. Аз от сега държа на ред и дисциплина. Като тати. :-)

Поздрави засега и до скоро.

Искам при мама!

Тези тук доктори в Шейново … продължават да ме държат изолиран от мама. За тати да не говорим – най-рано утре ще се видим.

Най-важното е, че мама е добре, ходи макар и бавно, усмихва се, радва се. Дори е имала любовна среща днес към 18.30ч. С тати разбира се Дошъл е и е донесъл разни лакомства. Разбира се и бельо ми е донесъл, по-скоро памперси. Всъщност за мен е само това. Е … и някакви си мокри кърпички. Дрън-дрън.

Има една готина акушерка, която е обещала на мама, че още днес към 22.00ч. ще ме заведе при нея. Трябвало да минат 24 часа от операцията за да ме дадат на нея. Къде ги измислят тези правила, не разбирам. Има шанс мама още днес да ме снима. Тати и е оставил апарата с надежда да ми направи една фотосесия ;-)

Гостите ще започнат да прииждат от утре. Баба е първа, утре пристига от Варна и като акушер-гинеколог, със сигурност ще се вмъкне тук вътре. Каквато е и пробивна. Всъщност ако бъдем точни още следобед е имало една гостенка, леля Стефка, но … аз съм си затворен. Пазят ме. А в къщи ще ме чакат дядо, че и прабаба ще дойде. Абе … ще се изръси половин София, ама … хайде … ще ги изтърпя някак си.

Тук има и други бебета, които само реват … интересно защо. И аз ревах при самото излизане … и то много. Ама …. чувал съм, че така трябвало. Даже … колкото по-силно реве бебето, толкова по-добре. А аз ревах, та се късах.

Това е засега. За друго не се сещам сега. Ще останем тук чак до вторник. И после … юпииии … към вкъщи. Там на спокойствие ще лазя по нервите на мама и тати. Ха ха ха …

Поздрави и целувки … и до нови срещи.

Здравей живот!

Ехоооо .... ето ме и мен.

Аз съм Mr. Mahony® Junior и се родих днес ... едва преди няколко часа. Да бъдем по-точни в 3.35 часа.

Име все още си нямам, дори с мама един път съвсем бегло се видяхме, засега съм отделен от мама. Тя е все още в интензивното и чак днес следобяд ще се видим. По принцип трябва да ме запишат Дамян, освен ако мама не извърти някой номер на тати, че напоследък за Филип се замисля. Аз също си харесвам Дамян повече.

Тежа три килограма и съм цели петдесет сантиметра голям. Така са казали на мама де, аз от къде да знам. Тя дорибеше запазила дата за след пет-шест дни да ме вадят, ама аз си имам други планове. Няма да се съобразявам с тях я.

С тати все още не сме се виждали, защото засега не може да идва тук. Днес следобяд обаче трябва да дойде. Той е много щастлив. Знам го, защото още докато бях в корема на мама той си бъбреше с мен.

Снимки засега няма, но тати е заредил дигиталния апарат и чака с нетърпение възможността да ме, пардон .... ни увековечи.

Еми .... това е засега. Ако има нещо ново .... ще се включа.

Стискайте палци и се молете всичко да е наред.
До скоро.