Тъжен

Точно така, тъжен. Аз съм тъжен. Тъжен, защото вече цяло денонощие не съм виждал тати. Започва да ми липсва. Той от вчера следпбяд нещо не е добре и го изолираха. Някакъв грип. Първо баба я тръшна този вирус, а сега и тати. Доколкото обаче усещам вече е доста по-добре. Още снощи му бе забранено да влиза в моята стая, камо ли пък да има контакт с мен.

По-интересното е, че утре за пурви път ще изляза от вкъщи. Днес става точно една седмица откакто съм у дома, но досега не съм излизал. Просто защото времето беше досега лошо, а сега и този вирус. Утре ще ходя на лекар. За първи път при педиатъра. На място. Сигурно ще ме претегли и ще проследи как е вече десетдневното ми развитие. Всъщност съм вече на дванадесет дни.

Вчера получих още един подарък. Миналата седмица получих от съседите точно над нас (да, тези, които много тропат) едно костюмче и картчка. Вчера е звъннала съседката от долния етаж и е донесла едно зимно комбинизонче, отвътре с пух. Много е яко.

Сега и дядо дойде и пита кога ще излизаме на разходка, за да ни направи някоя и друга снимка. Утре най-вероятно няма да е, понеже сме на лекар, но ... в четвъртък може и да се разходим до градинката.

Това е драги мои, ако има нещо ... няма нищо.

Поздрави