Ето така може да се обобщи моето поведение спрямо мама и тати (че и баба) от последните два-три дни. Но пък …. това ми е работата …. да ги държа нащрек, дори ако трябва да им лазя по нервите. Трябва да се отбележи, че когато се дера, татко по-спокойно приема нещата. На другия край е баба …. Тя е вече в пълна паника. Дори се чудя как още не е повикала линейка :-) Мама е по-средата – най-често е спокойна, но понякога и тя започва да пъшка от моето нежелание да заспивам.
Общо взето не могат да се оплачат родителите ми от мен. Вярно е, че когато се събудя трябва да ме измият и преобуят, понеже съм свършил някои физиологични дейности, за сметка на това пък после докато заспя …. Минава над половин час. Естествено след като съм се нахранил. И то солидно. Всички са в шок колко ям …. на тати съм се метнал ;-) Пък и нали трябва да порасна – не че татко много е пораснал, ама … :-)
Друга задача на родителското тяло е да мисли къде да бъде изхвърлен моят пъп. Да напомня, ако не съм споменал …. Пъпчето ми падна в четвъртък, 25.IX. привечер. Сега стои опакован на секцията до леглото. Какво ще стане с него не ми е точно ясно. Доколкото знам трябва да бъде хвърлен някъде. Поверието гласи, че където бъде хвърлен такъв ще стана. Ха сега да видим. Какво ли ще измислят нашите.
Утре тати ще ходи да почерпи в службата на мама. Прабаба е направила домашна торта. Подобна на Гараш. Ммммммм Вкуснооооо. А в Хюлет, там където тати работи …. ще почерпи другата седмица, понеже сега е отпуска.
Засега не се сещам какво друго да пиша. За съжаление няма кой знае какво развитие или разнообразие. Освен че съм пораснал (според тати и баба) с друго не мога да се похваля, камо ли пък да се оплача.
Предполагам, че през следващите няколко дни ще ме снимат отново и ще видим какво ще кажат страничните наблюдатели. За порастването де. ;-)
Общо взето не могат да се оплачат родителите ми от мен. Вярно е, че когато се събудя трябва да ме измият и преобуят, понеже съм свършил някои физиологични дейности, за сметка на това пък после докато заспя …. Минава над половин час. Естествено след като съм се нахранил. И то солидно. Всички са в шок колко ям …. на тати съм се метнал ;-) Пък и нали трябва да порасна – не че татко много е пораснал, ама … :-)
Друга задача на родителското тяло е да мисли къде да бъде изхвърлен моят пъп. Да напомня, ако не съм споменал …. Пъпчето ми падна в четвъртък, 25.IX. привечер. Сега стои опакован на секцията до леглото. Какво ще стане с него не ми е точно ясно. Доколкото знам трябва да бъде хвърлен някъде. Поверието гласи, че където бъде хвърлен такъв ще стана. Ха сега да видим. Какво ли ще измислят нашите.
Утре тати ще ходи да почерпи в службата на мама. Прабаба е направила домашна торта. Подобна на Гараш. Ммммммм Вкуснооооо. А в Хюлет, там където тати работи …. ще почерпи другата седмица, понеже сега е отпуска.
Засега не се сещам какво друго да пиша. За съжаление няма кой знае какво развитие или разнообразие. Освен че съм пораснал (според тати и баба) с друго не мога да се похваля, камо ли пък да се оплача.
Предполагам, че през следващите няколко дни ще ме снимат отново и ще видим какво ще кажат страничните наблюдатели. За порастването де. ;-)
Айде живо здраво от мен и до скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар