Започва сивото ежедневие. Е … то моето не е като на възрастните, но все пак е нещо. Нищо особено не се случва тук. Все още съм на степенка* за излитане, разбирай за прибиране към ту хоум, както се казва по модерно му. Ако е рекъл Господ утре си взимаме парцалките (всъщност те ще ми ги донесат) заедно с мама и се прибираме.
Въпреки че днес се навършват 100 години от обявяване на независимостта на България, тати беше на работа и дойде да ме види чак вечерта. :-( Аз му показах, че съм му ядосан, като се размърдах с ръце, извряках нещо несвързано (не че мога свързано) и се опитах да му обърна гръб. Естествено не успях. Мама ме взе на ръце и тръгнахме да се прибираме. То си и беше време.
Татко все още ме гледа малко странно. Той май наистина си мисли, че съм от кристал. Само един път ме е погалил и все се кара на мама да не ме мачка по ушите и да не ме щипе по бузите. Дори според него тя ме тероризира. Все и казва, че когато се приберем, тогава ще ме вземе. Ще го видя аз него утре на изписването. :-)
Иначе аз се чувствам перфектно. Спя и ям. Е .. много рядко и врякам, но мама набързо ми запушва устата, давайки ми да суча. Нейното мляко е доста по-вкусно от това тук, което ни сервират госпожите. Ама то си е не само вкусно да суча от мама, но си и е кеф. Мама е направила едни ми ти …. Уж сезонът на дините отмина. ;-) Но като засуча … ехее … като някакво мишленце съм.
Това е драги мои за сега. Ако има нещо …. Няма нищо!
Сега ще поспя малко, че след час пак ще ни изкарват … на запой. :-)
Поздрави и целувки.
* "на степенка" е един от любимите лафове на тати. Най-често го използва (доста) преди да си тръгне от работа. :-) (Хариет, майтапя се за "доста")
Няма коментари:
Публикуване на коментар