Искам при мама!

Тези тук доктори в Шейново … продължават да ме държат изолиран от мама. За тати да не говорим – най-рано утре ще се видим.

Най-важното е, че мама е добре, ходи макар и бавно, усмихва се, радва се. Дори е имала любовна среща днес към 18.30ч. С тати разбира се Дошъл е и е донесъл разни лакомства. Разбира се и бельо ми е донесъл, по-скоро памперси. Всъщност за мен е само това. Е … и някакви си мокри кърпички. Дрън-дрън.

Има една готина акушерка, която е обещала на мама, че още днес към 22.00ч. ще ме заведе при нея. Трябвало да минат 24 часа от операцията за да ме дадат на нея. Къде ги измислят тези правила, не разбирам. Има шанс мама още днес да ме снима. Тати и е оставил апарата с надежда да ми направи една фотосесия ;-)

Гостите ще започнат да прииждат от утре. Баба е първа, утре пристига от Варна и като акушер-гинеколог, със сигурност ще се вмъкне тук вътре. Каквато е и пробивна. Всъщност ако бъдем точни още следобед е имало една гостенка, леля Стефка, но … аз съм си затворен. Пазят ме. А в къщи ще ме чакат дядо, че и прабаба ще дойде. Абе … ще се изръси половин София, ама … хайде … ще ги изтърпя някак си.

Тук има и други бебета, които само реват … интересно защо. И аз ревах при самото излизане … и то много. Ама …. чувал съм, че така трябвало. Даже … колкото по-силно реве бебето, толкова по-добре. А аз ревах, та се късах.

Това е засега. За друго не се сещам сега. Ще останем тук чак до вторник. И после … юпииии … към вкъщи. Там на спокойствие ще лазя по нервите на мама и тати. Ха ха ха …

Поздрави и целувки … и до нови срещи.