Точно така. Тежка бе последната нощ. Дори бих казал най-тежката. Досега е имало само една подобна, когато ме натъпкаха с някакво изкуствено мляко. Но вчера бе по-зле.
Сега, замисляйки се осъзнавам, че по-скоро за мама и тати бе много зле. Защото ги направих луди. Особено мама. Тя просто беше бясна. Естествено реши да си го изкара на тати и дори сутринта още му се цупеше и го изпрати на работи, казвайки му, че му е сърдита.
А аз просто бях гладен. Както обикновено. В три часа през нощта ги разбудих, тъй като умирах от глад. Те се опитаха да не ми обръщат внимание, ама .... смеят ли. Като надух гайдата и веднага след пет минути се разщъкаха. Убеден съм, че този път дори и квартирантката от съседната стая събудих. Не че злорадствам, просто .... аз си искам своето. Или както казва тати, който продължава да гледа философски на нещата, не може само да ме целуват и да ме показват като някакъв експонат, а трябва и да се отнасят отговорно с моите нужди.
Вярно е, че мама е най-потърпевша, понеже почти цялото и време е отделено за мен. Но за разлика от тати тя може през деня да поспи още един път за 2-3 часа. А тати не може да спи, тъй като е на работа. Но .... не е важно кой колко е спал дадена нощ, а това да ми се обръща внимание и да съм нахранен. Засега де. По-нататък ще има други приоритети. Важното е, че има работа.
Днес ставам на 48 дена и след 2 седмици ще празнуваме 2 месеца. Времето лети ли лети, а аз си раста ли раста. Скоро може и да проходя. :-)
Сега, замисляйки се осъзнавам, че по-скоро за мама и тати бе много зле. Защото ги направих луди. Особено мама. Тя просто беше бясна. Естествено реши да си го изкара на тати и дори сутринта още му се цупеше и го изпрати на работи, казвайки му, че му е сърдита.
А аз просто бях гладен. Както обикновено. В три часа през нощта ги разбудих, тъй като умирах от глад. Те се опитаха да не ми обръщат внимание, ама .... смеят ли. Като надух гайдата и веднага след пет минути се разщъкаха. Убеден съм, че този път дори и квартирантката от съседната стая събудих. Не че злорадствам, просто .... аз си искам своето. Или както казва тати, който продължава да гледа философски на нещата, не може само да ме целуват и да ме показват като някакъв експонат, а трябва и да се отнасят отговорно с моите нужди.
Вярно е, че мама е най-потърпевша, понеже почти цялото и време е отделено за мен. Но за разлика от тати тя може през деня да поспи още един път за 2-3 часа. А тати не може да спи, тъй като е на работа. Но .... не е важно кой колко е спал дадена нощ, а това да ми се обръща внимание и да съм нахранен. Засега де. По-нататък ще има други приоритети. Важното е, че има работа.
Днес ставам на 48 дена и след 2 седмици ще празнуваме 2 месеца. Времето лети ли лети, а аз си раста ли раста. Скоро може и да проходя. :-)
Не знам дали се похвалих за подаръка от Австралия - капки Infacol (такива имаме и от Лондон и Атина), още някакви капки, както и малка лампичка за над леглото. В което все още не съм спал. :-)
Току що тати изпрати един превод по пощата до Русе. Да видим какво мама е купила този път от Продавалник.
Иначе ... не се сещам да има нещо ново, специално. Затова и не съм се мяркал из виртуалното пространство. Сега до края на седмицата времето ще е хубаво и смятаме с мама да сме всеки ден навън. Баба си тръгна и остави мама сама да се справя. Онзи ден вечерта ходихме на гости на прабаба, която много ми се зарадва.
Засега не се сещам за друго, но ако има ... то ще докладвам. Утре или вдругиден тати ще направи нови снимки и ще ги качи.
Поздрави и до скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар