Аман от гости - Ден 59

Най-вероятно не съм споменал, но си имаме гости. Това са Клаус и Кати от германия. Тати е живял малко над две години с Клаус. За щастие не спят у нас, тъй като мама нямаше да издържи. Но … идват всеки ден, седят по 4-5 часа на Интернет и понякога хапват с мама и тати. Вечер не се сещат да си тръгнат и чак към полунощ, след като мама и тати са си измили зъбите, с нежелание си тръгват. Абе … ненормална работа.

Днес се запознах с Моника и Слави. Те са едни от близките приятели на мама и тати и са живели близо шест години в стаята, която ние сега използваме за всекидневна. Засякоха се с мама и живяхме заедно цели шест месеца. Те донесоха като подарък едно лигавниче, долни панталонки и едно комплектче панталон и блуза. Много са мили. Надпреварваха се кой да ме гушка и дундурка.

Освен подаръците от Моника и Слави днес получих още доста дрешки, които мама беше купила от Продавалника. Дори можете да видите мама на снимката … нарамила трите пакета. :-)

Нещо интересно – днес усетих първото земетресение в живота си. Беше малко след 22.00ч. и според новините е от четвърта степен по Рихтер. Аз не се уплаших кой знае колко, но дълго време не можех да заспя и чак след земетресението успях. Не знам дали съм имал някакво предчувствие, но … може и да има връзка. Тати и мама много се изплашиха. Мама дотърча като пощуряла от кухнята. Тати стоеше на компютъра и качваше днешните снимки в нета. Последствията бяха една паднала на секцията снимка.

За друго не се сещам за сега, но ако се яви … ще докладвам.

Поздрави и до скоро.