Днес ставам на два месеца. Цели два месеца. Толкова бързо минаха. Всички казват, че ужасно много съм пораснал. Не че имам друга работа, освен да раста, но ... като за два месеца съм доста развит, казват околните. За това кратко време от какво малко бебе станах ... по-голямо бебе ... просто не е истина. Най-вероятно няма да празнуваме днес. Най-малкото тати е пред заплата и (отново) няма пари. :-) Току що му съобщиха, че днес ще пристигне матрака и подматрачните рамки, за които мама от една камара време мечтае. И с право. Дано мама излезе сега (разбира се с мен) до банката Вчера не излизахме и ми е доста мъчно.
Иначе ... няма кой знае какво ново, специално. Земетресенията, макар и съвсем леки, продължават. Повечето не се усещат, но .... аз си ги усещам. В неделя ходихме до Моцето – сестрата на прабаба. Закарахме прабаба и я оставихме там, която ще гостува за 4-5 дни. Леля много ми се зарадва (все пак за първи път ме видя) и само седя над мен. В интерес на истината аз спях, но ... от време на време хвърлях по едно око как ми висят над главата. Снимките с прабаба и леля са малко по-долу.
Друго интересно .... няма. В неделя посетихме един магазин за бебета и деца, с надежда да ми купят това-онова. Магазинът беше страхотен (на вид), но бебешките артикули бяха (разбира се) на долния етаж. Тати го нарича мазе. За да отидеш там трябва да минеш по около 20-30 доста стръмни стълби. Нормално. Асансьор няма. Нормално. Но иначе отвън – голяма асфалтова рампа. За кого е не стана ясно. Мама беше толкова възмутена, че в паниката тати забрави да снима стълбите и магазина, за да му направи реклама. Мама отказа дори и нокторезачка да ми купи. Надявам се, че до края на седмицата поне това ще имам. ;-)
За друго не се сещам. Гостите не са се вясвали от два дни и мама вече взе да се притеснява. Да видим кога ще цъфнат.
Иначе ... няма кой знае какво ново, специално. Земетресенията, макар и съвсем леки, продължават. Повечето не се усещат, но .... аз си ги усещам. В неделя ходихме до Моцето – сестрата на прабаба. Закарахме прабаба и я оставихме там, която ще гостува за 4-5 дни. Леля много ми се зарадва (все пак за първи път ме видя) и само седя над мен. В интерес на истината аз спях, но ... от време на време хвърлях по едно око как ми висят над главата. Снимките с прабаба и леля са малко по-долу.
Друго интересно .... няма. В неделя посетихме един магазин за бебета и деца, с надежда да ми купят това-онова. Магазинът беше страхотен (на вид), но бебешките артикули бяха (разбира се) на долния етаж. Тати го нарича мазе. За да отидеш там трябва да минеш по около 20-30 доста стръмни стълби. Нормално. Асансьор няма. Нормално. Но иначе отвън – голяма асфалтова рампа. За кого е не стана ясно. Мама беше толкова възмутена, че в паниката тати забрави да снима стълбите и магазина, за да му направи реклама. Мама отказа дори и нокторезачка да ми купи. Надявам се, че до края на седмицата поне това ще имам. ;-)
За друго не се сещам. Гостите не са се вясвали от два дни и мама вече взе да се притеснява. Да видим кога ще цъфнат.
Чао засега и до скоро. Ако има нещо .... няма нищо. Поздрави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар