21 ноември 2008

Оакан! Супер …. оакан!

Преди известно време споделих колко се бях оакал. Но тогава се оаках. Просто … малко повече от оаках. Но днес – О Боже … прекалих. Олях се от оакване. Миналия път не качихме снимките, на които се вижда колко съм се омацал, но този път ще ги качим. Нещо грандиозно е. Мама каза, че в целия квартал са усетили. Попита и тати дали нещо подушва, но понеже той работи меко казано извън София, миризмата не е достигнала. Когато мама ме видя щеше да получи удар. Дори не знам как е намерила сили да отиде и да вземе фотоапарата. Преди малко тати се прибра и видя снимките. Направо се попика от смях и веднага заяви, че ще “сподели” снимките с виртуалното пространство.

Да се похваля. Днес получих цяла торба със страхотни дрехи. Дар са от колегата на тати – Боби Игнатов. Боби – безкрайно ти благодаря. Дрешките са наистина страхотни. Освен това има и някакъв странен “телевизор” с животинки, които се движат напред-назад. Отделно пощальонката днес донесе един пакет, който мама купи от Продавалник. Страхотни джинси с колан. Също така имам предчувствие, че до 1-2 часа ще получа още подаръци. ;-)

Ние сега чакаме гости. Мама прави соса за спагети и салатите. Шопска и ролца от раци, кисели краставички с майонеза. Ще дойдат Пресиян, Кики и Борис. Пресиян е стар и много близък приятл на тати, а Кики е прекрасната му спътница в живота. Борис е на 3 години и 4 месеца и е едно от най-добрите деца. С тях ще вечеряме, като освен това за срещата е уведомен и Ивчо. Това е друг близък приятел на тати а също и на Пресиян. Мама много го обича, защото е УЖАСНО несериозен. Ужасно. Затова и днес тати не го покани (когато го поканиш не идва), а му съобщи за срещата.

Друго интересно няма, ми се струва. Днес направихме голяма разходка, тъй като беше последния топъл ден. От утре се застудява и то сериозно. Но след около седмица пак се очаквало затопляне. Утре ще отидем до някой магазин за бебета и деца (но не онзи, срещу Била на бул. “България”). Има надежда да ми купят нокторезачка (или ножичка) и да ми изрежат ноктите. Тати е много щастлив, понеже вече има кой да го надмине в дължината на ноктите. Преди малко каза, че съм като вампир с ноктите си.

Това е засега. Ако има нещо ново – абе … ще се чуе. Днес по-късно (а може и утре) тати ще качи снимките от днес.

Поздрави и до скоро.

Няма коментари: