Днес имам рожден ден. Е .... не съвсем де, но все пак. Ставам на един ден.
За подарък получих виждане с тати и баба. Най-сетне. Тъкмо се бях разбунтувал. В смисъл бях в поза на неподчинение. Леко си одрах едната бузка, докато ръкомахах в знак на протест, че ме държат изолиран.
Е, вече нямам право да се сърдя. Снощи към 22.00ч. бях при мама за около час, днес пак. Тя също ме храни, освен акушерките тук. Похапвам си, не бих се оплакал от липса на апетит.
Татко, милият .... гледа гледа и не смее да ме пипне. На мен ми писна да го чакам да ме погали и му се изплезих. Веднага забелязах (в смисъл мама ми каза), че нямам неговите уши. (Тате, нищо лично :-)). Моите са си мънички и прибрани. Трябва ше да ме снимат, ама .... мама забравила апарата в стаята.
Най-важното е, че от днес съм официален гражданин по всички параграфи. Записаха ме като Дамян Антонов Георгиев и след две седмици ще си имам и документ за това.
Друго .... няма нищо интересно. Лежа тук по цял ден (то е минал един ден само де) и спя. Или блея, или както му викат възрастните – броя мухите. Образно казано, понеже по това време няма мухи ;-).
Има малка надежда днес следобед да се видим отново с татко, но дали ще излезе от работа, ще видим. Нас ни „извеждат” само в 10.00, 16.00 и 22.00ч. Представяте ли си в десет часа вечерта. Що за режим. Аз от сега държа на ред и дисциплина. Като тати. :-)
За подарък получих виждане с тати и баба. Най-сетне. Тъкмо се бях разбунтувал. В смисъл бях в поза на неподчинение. Леко си одрах едната бузка, докато ръкомахах в знак на протест, че ме държат изолиран.
Е, вече нямам право да се сърдя. Снощи към 22.00ч. бях при мама за около час, днес пак. Тя също ме храни, освен акушерките тук. Похапвам си, не бих се оплакал от липса на апетит.
Татко, милият .... гледа гледа и не смее да ме пипне. На мен ми писна да го чакам да ме погали и му се изплезих. Веднага забелязах (в смисъл мама ми каза), че нямам неговите уши. (Тате, нищо лично :-)). Моите са си мънички и прибрани. Трябва ше да ме снимат, ама .... мама забравила апарата в стаята.
Най-важното е, че от днес съм официален гражданин по всички параграфи. Записаха ме като Дамян Антонов Георгиев и след две седмици ще си имам и документ за това.
Друго .... няма нищо интересно. Лежа тук по цял ден (то е минал един ден само де) и спя. Или блея, или както му викат възрастните – броя мухите. Образно казано, понеже по това време няма мухи ;-).
Има малка надежда днес следобед да се видим отново с татко, но дали ще излезе от работа, ще видим. Нас ни „извеждат” само в 10.00, 16.00 и 22.00ч. Представяте ли си в десет часа вечерта. Що за режим. Аз от сега държа на ред и дисциплина. Като тати. :-)
Поздрави засега и до скоро.
2 коментара:
Дамянчо, само няма да се плашиш, чичовото! Тати има един приятел - Пресиян - той ще те отучи от реда и дисциплината за да му е по-интересен на татко ти живота!
Ха ха ха ... Този Преси ....
Публикуване на коментар